Щирлиц трескаво шофира. Пред себе си забелязва немски пътен патрул, заграждения, насочени към него шмайзери.
С ловка маневра успява да им се изплъзне.
Продължава да шофира, но пред него отново изниква немски патрул.
Отново ловка маневра и немците са зад гърба му.
Когато Щирлиц среща патрул за трети път, отново се измъква.
„Сигурно съм попаднал на околовръстното шосе“ – мисли си Щирлиц.

Руски дезертьори нападат немско село.
Първия ден изпиват всичко което е за пиене.
Втория ден изяждат всичко което е за ядене.
Третия ден наебават всичко което е за ебане.
На четвъртия ден дошъл Щирлиц и започнали безредиците.

Влиза Щирлиц при Калтенбрунер.
– Хер Щирлиц, колко прави две и две?
– Три, хер Калтенбрунер.
– Не, Щирлиц, не. Две и две прави четири.
Глас зад кадър:
„Щирлиц отлично знаеше колко прави две и две, но откъде по дяволите Калтенбрунер знаеше това?“

Радистът пие ампула с отрова, вързва си камък на шията и се хвърля от третия етаж право в реката. Щирлиц си поглежда часовника и се провиква през прозореца:
– Този път беше малко по-добре. Още два дубъла и отиваме да обядваме.

Край Щирлиц бавно премина немски моторен патрул.
„Рокери“ – помисли си Щирлиц.
„Металист“ – помислиха си немците.
А Щирлиц гордо продължи да крачи по „Фюрерщрасе“, окичен с медали върху съветската си униформа.

Щирлиц рови в секретния архив на Гестапо.
Изненадващо влиза Мюлер:
– Щирлиц, какво правите тук?
– Амии, чакам трамвая!
– Аха.
Мюлер си тръгва, но съмнения започват да го преследват.
Връща се в архива, но Щирлиц вече го няма там.
„Сигурно е минал трамвая“ – мисли си Мюлер.

Щирлиц се прережда на голяма опашка в стола на Гестапо, а на разгневените погледи отвръща:
– За героите на Съветския Съюз няма опашка!

23 септември е – Ден на Съветската армия. Щирлиц е дърво-пиян, търкаля се в някаква локва.
Минава Мюлер и го сритва възмутен:
– Засрамете се, Щирлиц! Вие сте немски офицер!
„Да,“ – мисли си тъжно Щирлиц – „така е, немски офицер съм. Но поне на този ден искам да се чувствам като съветски офицер!“

Щирлиц самодоволно крачеше по „Фюрерщрасе“ и нищо не издаваше че е руски шпионин, с изключение на руската му униформа и парашута, който се влачеше след него…

Среща на високо равнище СССР-САЩ. По някое време Рейгън и Горбачов остават насаме – няма преводачи наоколо, няма никой… Рейгън се хвърля на рамото на Горби и почва да му плаче:
– Миша, не могу я больше так!
Горбачов го тупа успокоително по гърба:
– Надо, Щирлиц, надо…