Един мъж отишъл в гората за да се обеси. И таман като метнал въжето на едно дърво и се появил горския:
– Ко праиш бе?
– Мииии, ша са беся.
– И що?
– Амии, неам деца.
– Добре, а зеле ядеш ли?
– Не!?
– А трябва, трябва!
Прибрал се нашенеца вкъщи и един месец ядял само зеле, но резултат нямало. Той пак поел пътя към гората. И таман да си сложи клупа и пак се появил горския:
– Ко праиш бе?
– Мииии, ша са беся.
– И що?
– Амии, неам деца.
– Добре, а чушки и домати ядеш ли?
– Мии… не!?
– А трябва, трябва!
Човека пак се прибрал обнадежден вкъщи и един месец карал само на домати и чушки, но отново нямало резултат. И човечеца отчаян от жестокия живот твърдо решен да се обеси този път, отново се запътил към гората с въже в ръка. Сложил си клупа и таман ше рита столчето и пак се появил горския:
– Ко праиш бе?
– Мииии, ша са беся.
– И що?
– Амии, неам деца.
– Добре, а жена си ебеш ли?
– Не!?
– А трябва, трябва…
