Прерия. Прекрасна нощ. Гори огън и трима каубои са насядали около него. Първия подема:
– Ей, да знайте къв съм пич. Яздя си аз онзи ден из прерията и срещу мен се засилва бизон. Огромен. Само снимката му тежи 200 кила. Оня бяга срещу мен, ама аз не трепвам, вече е на 100 метра – не трепвам, вече е на 10 метра – не трепвам, вече е на 1 метър – вадя колта и го застрелвам право в челото.
Вторият каубой продължава:
– Ей, ама да знайте, че и аз съм мно’о корав пич. Вчера влизам аз в един бар, ама пианиста свири ужасно. Вадя пищака и го застрелвам, ня’а да му цепя басмата я. Другите обаче, около 50 хъшлака ми се нахвърлят. Аз обаче не се давам. Заобградих ги да няма накъде да бягат и бой, бой до спукване.
Първият и вторият каубой погледнали към третия, съмсем естествено очкавайки и той да разкаже къв е пич. Той обаче нищо не казвал, само ъгълчетата на устните му потрепвали в едва доловима усмивка, докато… разбърквал жаравата с хуя си.
