Вицове

Полицай към шофьор:
- Защо минахте на червено?
- От зеленото получавам киселини.

Катаджия спира шофьор, който кара със 100 км/ч при знак за ограничение 50 км/ч.
- За къде така сме се разбързали? – пита катаджията.
- Бързам да Ви донеса тези 20 лева г-н полицай.

За адвокат:

- “Изключително способно момче. В последният му случай на подсъдимия не му мърдаше електрическия стол, но той успя да издейства намаляване на напражението”.

Един ден една блондинка отива на работа. Шефът я попитал:
- Защо си толко бледа?
- Защото разбрах, че майка ми е починала! – отговорила блондинката.
- Ако искаш да те пусна от работа? – попитал шефа.
- Не, но все пак благодаря! – отговарила блондинката.
След няколко часа блондинката казала:
- Какво нещастие майката на сестра ми също е починала!

В час по история. Учителят разказва за праисторическото минало на хората и тяхното развитие досега.
Учителят:
- В крайна сметка основният въпрос е как сме стигнали дотук.
Иванчо вдига ръка и казва:
- Не знам за вас господине, но аз дойдох с автобус №21.

Катаджия спира кола, която е карала с превишена скорост, зад волана е млада блондинка.
- Знаете ли защо ви спрях? – пита катаджията.
Блондинката, кокетливо усмихвайки се:
- Може ли да позная? Не сте женен?

Между съпрузи:
-Мръсница, ти си ми изневерявала! Днес разбрах, че първото ни дете не е от мен!
-Глупости! Точно то е от теб.

Мъж към жена си:
– Какво ще правиш, ако замина за два дни в командировка?
Жената:
– Каквото и ти ще правиш.
– Тогава не мърдам от тука!

Сър Джон бил безкрайно влюбен в лейди Мери. Всяка сутрин той минавал с белия си кон под прозорците на нейния замък, но тя дори не го забелязвала. Един ден той боядисал коня си в зелено, отправил се към дома на възлюблената си и си мислел: “Когато лейди Мери ме види ще възкликне:
- Сър Джон, какъв зелен кон имате! – а аз ще й отвърна:
- Да, но аз Ви обичам!”
Щом стигнал до замъка, на прозореца се показала лейди Мери и извикала:
- Сър Джон, аз Ви обичам!
- Да, ама я виж какъв зелен кон имам!

Учителката:
– Иванчо, сам ли написа домашното си?
– Да, госпожо! Ако някъде има грешки, те са на баща ми.