За успеха на една книга може да се говори едва тогава, когато хора, които не са я чели, се правят, че са я чели.

Дама разглежда изложба на модерна скулптура.
– Ще ви кажа искрено, че не бих сложила в дома си това чудо! – казва тя на скулптора.
– И аз, госпожице. Затова го и продавам!

– Чухте ли, режисьорът иска петстотин статисти.
– В костюми от онази епоха ли?
– Не, в обикновени. За да се напълни залата.

– Тази картина е струвала на художника цели три години труд.
– Не може да бъде!
– Така е. Нарисувал я е за две седмици, а през останалото време се мъчил да я продаде.

Писател:
– Представяш ли си: връщам се вкъщи и виждам моя три годишен син да къса на части новия ми ръкопис.
– Ооо, нима вече може да чете!

Английски актьор и критик обядват заедно в лондонски клуб.
– Кажете ми – пита критикът, – дали според вас Шекспир е искал да ни накара да повярваме, че Хамлет е имал сексуална връзка с Офелия?
– Не зная какво е възнамерявал Шекспир, но аз обикновено имам – отговаря актьорът.

Една кинозвезда разказва на своя приятелка как е обядвала с известен кинорежисьор:
– Той ми показа сценария на филма, който иска да снима. Там ролята на главната героиня все едно, че е написана за мене. След това отидохме при него, той искаше да обсъдим сюжета на филма. И точно в разгара на нашата дискусия той ми каза, че ме вижда в ролята на камериерката, където и реплики почти няма. Нещастник! Изсмях му се направо в топките.

Бранислав Нушич бил директор на Сараевския театър. Една вечер в ложата му влязъл посетител и му казал:
– Знаете ли, за вас би било по-добре да напуснете представлението колкото може по-бързо.
– Но защо?
– Защото поразително приличате на писателя, чиято пиеса се играе в момента!

По време на снимките на филм режисьорът казва на главната героиня:
– А сега трябва да скочите от ей онази скала.
– Ами ако се убия?
– Няма страшно, това и без това са последните кадри, които трябва да заснемем.

Жената на звероукротителя крещи пред цирка:
– Помощ! Помощ! Лъвът нападна мъжа ми и ще го изяде! Билети по пет лева!