– Келнер, защо държите пържолата ми с палец?
– За да не я духне вятърът.

– Келнер, ножът, които сте ми дал е ужасно мръсен!
– Хммм… Странно – последното нещо, което рязах с него беше сапун…

– Келнер, един бифтек моля!
– С каква гарнитура да бъде?
– Просто ми донесете вашия обичаен бифтек – трябва ми да подпра крака на масата да не се клати.

– Келнер, в супата ми плува слухов апарат!
– Моля?

– Келнер, чаша вино!
– Бяло или червено?
– Няма значение, аз съм далтонист.

– Келнер! Мога да споделя с тебе като специалист – тази пържола беше първо качество!
– А вие майстор-готвач ли сте?
– Не, обущар.

В ресторанта на гарата сервитьора пита застоял се клиент:
– Да ви донеса ли още една голяма ракия?
– Не, влака ми идва след една малка.

– Келнер, имам муха в супата! Моля да я смените!
– Съжалявам, нямаме други мухи.

– Келнер! От половин час се боря с тази пържола и не мога да отрежа един залък от нея!
– Няма страшно, господине, имате време – днес затваряме по-късно.

В кафенето:
– Келнер, може ли още две бучки захар?
– Ама вече ви дадох осем!
– Да, ама всичките потънаха.