Викат мечката, заека и вълка на донаборна комисия. Минава мечката – взимат я в казармата. Минава вълкът – взимат го и него.
Стоят и чакат заекът да излезе. Излиза Зайо ухилен:
– Не ме взеха!
– Как така?
– Ами я погледнете там отсреща – виждате ли оная бреза?
– Виждаме я.
– А виждате ли най-долното клонче?
– Виждаме го.
– А виждате ли най-долното листо на клончето?
– Виждаме го.
– А виждате ли оная мравка, дето лази по него?
– Виждаме я.
– Е, а аз даже и брезата не виждам.

Животните в гората си направили съд. Лъвът – съдия, а жабата – обвинител. Съдят щъркела за нещо. Жабата казва:
– Има утежняващи вината обстоятелства! Той яде жаби! Предлагам да му отрежем главата.
Лъвът:
– Е, не толкова строго от първия път де… Може например да му отрежем само опашката.
– Може! Ще му отрежем опашката чак до врата!

Лъвът като цар на животните издал заповед да не се сере по горските пътеки. Една неделя следобед всички животни се били събрали на пикник на поляната. Пристига лъвът целия омазан с лайна и пита:
– Кой сра на горската пътека?
Всички се умълчали.
– Питам – кой сра на горската пътека?!
Всички изтръпнали.
– Вашта мама, кой сра на пътеката?!
Слончето се обадило плахо:
– Ами аз без да искам се изпуснах малко…
– Абе какво малко бе, аз със засилка не можах да го прескоча!

Едно конче както се разхождало из гората изведнъж дочуло тежки стенания. Приближило се и видяло едно зайче седнало там и тежко проплаквало:
– Меечо, меечо.
Кончето се приближило и го попитало:
– Защо плачеш?
А зайченцето продължило:
– Меечо, меечо.
Кончето отново го попитало:
– Но, защо плачеш Мечо го няма?
А зайчето отново започнало:
– Меечо, меечо.
Тогава кончето се ядосало, отдалечило се и като се засилило към зайчето, то се отдръпнало и кончето паднало в пропастта.
Тогава зайчето отново започнало да плаче:

Една крава се разхожда из полето, без да иска настъпила скъсан кабел от електропровод, треснал я тока и тя паднала на земята. След малко покрай нея минава заека. Гледа лежи крава на земята, с гръб към него и не мърда. Потрил доволно ръце, метнал се върху нея и си свършил работата. Става след това, закопчава си панталоните, минава отпред и какво да види – рогата на кравата стърчат право нагоре, езикът й изплезен, очите като грамофонни плочи. Усмихнал се заекът и казал:
– Е кво, краво. Тва не ти е оня импотент бика, а…

В гората. Кумчо Вълчо се върти с новия си мотор в кръг.
Наобиколили са го горските животни. Кумчо Вълчо крещи:
– Кой има такъв мотор! Кой има такъв мотор!
Лъвът се ядосал и казал:
– Аз имам такъв мотор!
– Как се спираааааааааааааааааааааа?

Мечката видяла, че заека бяга панически из гората и го спряла:
– Защо бягаш така, Зайо?
– Дошли са някакви ловци, трепят всички камили.
– Че ти какво общо имаш, нали си заек?
– Абе те като те хванат, ходи обяснявай че не си камила…

Отива заекът в сладкарницата, поръчва си кафе и кифла и отива до тоалетната, да си измие ръцете. Когато се връща гледа кафето му изпито.
– Кой ми изпи кафето? – попитал заекът.
Никакъв отговор.
– Пак питам, кой ми изпи кафето?
Никакъв отговор.
– Кой ми изпи кафето бе?! – изкрещял ядосано заекът.
– Аз – изправила се мечката.
– А кифлата защо не изяде?

Зайо и Мечо намерили вълшебен пръстен. Понеже чували приказката за селянинът,който го потъркал и от него излязъл дух,те направили същото. Излязъл духът и казал:
– Понеже ме освободихте от пръстена,ще ви изпълня по три желания.
Първи започнал Мечо:
– Искам да си намеря приятелка!
– Готово! – казал духът.
– Искам да имам каска! – казал Зайо
– Готово! – казал отново духът.
– Искам в цялата гора да има само женски мечки! – помолил се отново Мечо.
– Искам да имам мотор! – поискал Зайо.
– Готово! – щракнал с пръсти духът.
– Искам в целия свят да има само женски мечки!
– Готово! – изпълнил вече трите желания на Мечо казал духът.
– Аз пък искам Мечо да е гей!