Лъвът направил трудов ден в гората със задължително присъствие на всички животни. Само заекът не дошъл. Лъвът пратил баба Меца да го повика. Тя отишла, но на вратата на къщата на заека имало табела: „Ебем!“.
Мечката се върнала и разказала всичко на лъва. Той поклатил глава и казал: „Нека, и аз като млад така правех…“
Минало време, лъвът направил нов трудов ден. Пак само заекът отсъствал. Пак мечката отишла да го вика и намерила пак същата бележка на вратата. Лъвът пак не се разсърдил. Но когато и на трети трудов ден пак само заекът не се появил, лъвът лично отишъл да го извика. Гледа бележката на вратата, влиза и гледа заекът… хрупа морков. Попитал го: „К’во ебеш ти бе, зайо?“
Заекът му отговорил: „Ебем ти трудовия ден!“

Викат мечката, заека и вълка на донаборна комисия. Минава мечката – взимат я в казармата. Минава вълкът – взимат го и него.
Стоят и чакат заекът да излезе. Излиза Зайо ухилен:
– Не ме взеха!
– Как така?
– Ами я погледнете там отсреща – виждате ли оная бреза?
– Виждаме я.
– А виждате ли най-долното клонче?
– Виждаме го.
– А виждате ли най-долното листо на клончето?
– Виждаме го.
– А виждате ли оная мравка, дето лази по него?
– Виждаме я.
– Е, а аз даже и брезата не виждам.

Една костенурка се катери по дърво, стига до върха, скача, помахва с лапички и пада. Така няколко пъти…
На съседното дърво две птички си говорят:
– Абе, дай вече да й кажем, че е осиновена, а?

Седи си крокодилът, зеленее от злоба и си вика: Сега ще се пусна по реката и като стигна до падналото дърво, на което маймуната си седи и си чисти зъбите, ще кажа: Здравей, маймуно! Женена ли си?
Ако отговори „Да!“, ще я питам: „Че кой те взе, такава маймуна?!“
Ако каже „Не!“, ще натъртя: „Че кой ще те вземе, такава маймуна?!“
Поел надолу по реката, стига до дървото и ухилен вика:
– Здравей, маймуно! Женена ли си?
Тя изплюва клечката, поглежда го презрително и процежда:
– Как да се оженя – наоколо само крокодили!

Две гарги си стоят на една жица и покрай тях минава един самолет. И едната рекла:
– Брей, тая птица колко бързо лети.
– Ххммммм – казала другата – И на теб да ти эапалят опашката и ти ще летиш толкова бързо.

Върви Зайо из гората и на една полянка гледа – играят си няколко мечета.
– Какви сте вие бе?
– Мечета.
– А къде е майка ви?
– Отиде за мед в гората.
– Ами да ви еба майката тогава…
И си продължава по пътя. На другия ден – пак така. Мечетата се обидили и се оплакали на майка си. Скрила се Баба Меца в храстите до полянката и чака. Зайо пак и два и пак:
– Къде е майка ви бе, мечета?
– Отиде за мед.
– Да ви еба майката тогава…
Ха, така ли, мецаната изскача от храстите и го подгонва. Обаче Зайо се шмугва в тясната пролука между две дървета, Меца не успява и се заклещва там.
Заека я заобикаля отзад и я подхваща да я оправя.
– Аман бе Зайо, недей така, остави ме… – примолила се мечката.
– Не може, вече обещах на децата.

Катеричката излязла да пазарува и не се прибрала цяла нощ. Катеричокът, мъжът й, страшно се притеснил. На заранта тя се появила – тежко гримирана и с размазано червило, с цигара в ръка, леко разчорлена и с ново фишу на шията. „Какво стана, къде беше“, тревожно попитал катеричокът.
– Ау-у-у! Да видиш! Три вълка ме отвлякоха за три дни!…
– Ужас! Е, слава богу, отървала си се и сега, жива и здрава, си пак у дома!
– А, не! Те за три дни ме отвлякоха, аз само минавам да ти кажа, да не се тревожиш напразно – казала катеричката.

Дълбока зима. Из гората ходи мечока и си бие главата в дърветата:
– Защо ми беше да пия толкова кафе?

Знаете ли,че…?

Пчелата използва 22 мускула за да те ужили.
Вирджинският бухал е единственото животно, което яде скунксове.
Перушината на гълъба е по-тежка от костите му.
Охлювът изминава 1 километър за 72 дни
Котката няма вкусови рецептори за сладко.
Паяците имат прозрачна кръв.
Делфинът има по-голям мозък от човека.
Женските броненосци винаги раждат точно 4 бебета, като всички са един и същи пол.
Кpокодилите гълтат камъни, за да се потапят по-надълбоко.
Бръмбарът може да живее 9 дни без глава. След това ще умре от глад.

Едно конче както се разхождало из гората изведнъж дочуло тежки стенания. Приближило се и видяло едно зайче седнало там и тежко проплаквало:
– Меечо, меечо.
Кончето се приближило и го попитало:
– Защо плачеш?
А зайченцето продължило:
– Меечо, меечо.
Кончето отново го попитало:
– Но, защо плачеш Мечо го няма?
А зайчето отново започнало:
– Меечо, меечо.
Тогава кончето се ядосало, отдалечило се и като се засилило към зайчето, то се отдръпнало и кончето паднало в пропастта.
Тогава зайчето отново започнало да плаче:
– Коонче, коонче.