Любими герои - page 4

Сър Джон решил да отиде на почивка. Тъй като винаги вземал със себе си любимото си куче, предварително написал писмо до хотела, за да се информира разрешено ли е в него да се водят кучета. Скоро получил отговор:
– Сър! В досегашната ни практика не сме имали нито един случай, в който куче да изгаря дупки по чаршафите с цигара или пура, да задига пешкирите, да залива с вино тапетите или да си тръгне без да плати. Затова с удоволствие ще приемем Вашето куче! А ако то гарантира за Вас, сме готови да Ви настаним в неговата стая.

Пътуват във влака Поручик Ржевски и генерала. Генералът, мръщейки се от разнасящата се смрад пита:
– Поручик, вие сменяте ли си чорапите?
– Сменям ги… – отвърнал поручика.
– За водка.

Събрали се шефовете на италианската, руската и българската мафии и заспорили коя мафия е най-яката. Не могли да разрешат спора и решили да поставят задача на подчинените си, която мафия се справи най-бързо, е най-яката. Задачата била да се доведе при шефовете една камила. Първи звъни на подчинените си италианеца:
– Рагаци, искам колкото се може по-бързо да ми докарате камила.
След 2 часа влизат италианците, запъхтени, и водят една камила. Шефовете са доволни.
Втори звъни на подчинените си руснака:
– Ребята, искам да ми докарате много бързо една камила!
Руснаците пристигат след 1 час и водят камила. Шефовете са още по-доволни.
Идва ред на българския мафиотски бос:
– Момчета, доведете ми тука светкавично една камила!
След 10 минути влизат борчетата и водят един пребит от бой кон.
Другите босове възразили:
– Ее, ама това не е камила!
– Камила съм, проплакал конят.

Един цар си имал царство. Разделил го – половината за него, другата – дал на синовете си.
Един ден той ги повикал, дал им пакет хартии и им рекъл:
– Синове мои, реших да се оттегля на заслужена почивка. Който от вас скъса този пакет хартии, на него ще дам моята половина от царството!
Мъчели се синовете, не успели. Тогава царят им рекъл:
– Я сега опитайте да късате лист по лист.
Синовете се хванали и набързо накъсали хартийките.
– Запомнете, три поуки от тази история – което не става на веднъж може да стане постепенно. Което не можеш сам, можеш с приятели. Което не става със сила, става с хитрост. Разбрахте ли?
– Разбрахме.
– Нищо не сте разбрали! И в нищо не сте внимавали! Току-що накъсахте целият пакет с нотариалните актове и вашата половина от царството пак стана моя.

Три блондинки си вървели из Африка. По едно време стигнали до една голяма река. Чудили се те от къде да минат и хоп, златната рибка се показала.
– Ще ви изпълня по 1 желание на всяка.
Първата казала:
– Направи ме брюнетка.
Направила я тя, и оная си насякла дърва от близката гора, направила ги на сал и минала.
Втората:
– Направи ме червенокоса.
Направила я и оная, по-същия начин минала.
Третата казала:
– Направи ме мъж!
Направила я мъж, и се огледал, и минал по моста.

Прибира се Вуте от София в шоплука среща Нане и започва да му се оплаква.
– У Софията голем град, обаче никакъв ред!
– Е оти бре, Вуте?
– Маани, маани разхождам се по улицата и на едно място гледам пише жени, чукам влизам то кенеф!

Вървят Прасчо и мечо Пух из гората. Прасчо пита:
– Пух, къде отиваме?
– Да колим прасе.
– А ако прасето не иска да го колят и избяга?
– Ще те избягам аз тебе.

Пътували в един автобус борец и професор. Пътят бил дълъг и скучен и професорът отишъл при бореца:
– Момче, хайде да играем на една игра. Първо ти ми задаваш един въпрос, ако не мога да отговоря – давам ти 20 лв. (Нали професорът е по-умен). После аз ти задавам въпрос, ако не можеш да ми отговориш – даваш ми 20 стотинки.
Борецът се съгласил и попитал следното:
– Кое е това животно, което от главата до опашката е 2 м., а от опашката до главата – 3 м.?
Професорът мислил, мислил и казал:
– На ти 20 лв., не знам.
Сега бил ред на професорът да пита:
– Кажи ми сега ти, кое е това животно?
– На ти 20 ст., и аз не знам! – казал бореца.

Нане казва на Вуте:
– Вуте, дай ми 1000 лв. на заем, че много ми трябват.
Вуте отговаря:
– А бе… може и да ти дам, ама прати жена си Пена довечера да спи при мен.
Нане не му се искало да праща жена си, ама много му трябвали тия пари и казал на Пена:
– Пено, довечера да отидеш при Вуте и добре да се представиш, че обеща да ми даде 1000 лв.
Отива Пена вечерта при Вуте. Прекарва нощта там и на сутринта се връща.
– К’во стана ма, Пено, добре ли се представи? Вуте ще даде ли 1000 лв.?
Пена отговаря:
– А бе, той каза, че и 2000 ще ти даде… ама нямал!