Един мъж вървял през една тъмна гора. В тъмното видял светлинка.
Отишъл там и видял един женски манастир. Почукал на вратата и излезнала една млада монахиня:
– Добър ден, ще можете ли да ме приютите за тази нощ?
– Ами аз не мога да решавам такива работи, ще извикам игуменката.
– Добър ден, ще можете ли да ме приютите за тази нощ?
– Да, но само за тази нощ.
Влиза вътре, настанява се и чува стъпки пред вратата на стаята си.
Той се прави на набожен и застава на колене пред леглото:
– Господи, ти ме приюти, ако ме нахраниш ще ти бъда много благодарен.
Подават му една паничка с храна.
– Господи, ти ме приюти, ти ме нахрани, ако ме напоиш ще ти бъда много благодарен.
Подават му едно шише ракия…
– Господи, ти ме приюти, ти ме нахрани, ти ме напои, ако ми бутнеш игуменката за една нощ ще ти бъда много благодарен.
В този момент игуменката отваря вратата и казва:
– Господи, не ме бутай, аз сама ще влезна…
