Етикет: категория

Крокодилът Гена и Чебурашка си купили кола и си я карат. Естествено, при такъв шофьор и при такъв навигатор, шофирането е далеч от перфектното и, съответно, ги спират катаджии. И значи, идва при тях катаджията и вика на крокодила Гена, който седи зад волана:
– Граждани, вие да не сте употребявали алкохол?
На което Чебурашка, от съседната седалка, отговаря:
– Пич, ти в момента разговаряш с крокодил и при това питаш НАС, дали НИЕ не сме пияни?!

– И колко годишна е тъща ти?
– Не я знам, но сигурно е към 130 годишна…
– Глупости! Човек не може да живее толкова дълго.
– Че кой говори за човек…

Младо момиче отива на гинеколог. Страшно е притеснена. За да разведри обстановката, лекарят, слагайки си латексовите ръкавици, казва:
– Знаете ли как се правят тези ръкавици?
– Не, не знам.
– В китайската фабрика, по средата на цеха има голям казан с гореща гума. Минават китайци, потопяват си ръцете и чакат да изстине. След което свалят ръкавиците.
Момичето прихва в искрен смях. Едвам спира на края.
– Защо се смеете? – пита лекарят.
– За миг си представих, как китайците правят презервативите…

Мъжка солидарност.
Звъни жената и пита:
– Иване, моя Петьо при тебе ли е?
– Да, снощи играхме карти, спи на дивана. Да го събудя ли?
Женска солидарност:
Звъни мъжът и пита:
– Лили, мойта Мими нали е на гости при теб, дай ми я моля те.
– „Кой, бе, тая ли к*рва?! От шест месеца не съм я виждала!

Седи си един композитор вкъщи. Работа няма. Пари няма. Криза… И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се един приятел режисьор:
– Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!
– Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филма, да не се изложа с музикалната тема?
– В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само за титрите. Представи си – от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, и в момента, в който стига до земята – започват твоята тема и надписите.
– ОК. След седмица ще съм готов!
И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика — направо за „Оскар“. Пратил я на режисьора. Той му благодарил и го поканил на премиерата… Отива композиторът – залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка – и двамата над 80-годишни. Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува. Седнал, светлините изгаснали и започнало… На фона на природата младеж в самозабрава чука мадама с огромни гърди. След това дошла нова двойка, разменили се… После – негри, куци, сакати, зайци — екранът вече не ги побира! След това притичало и едно кученце!!! Първо оправило всички, след това всички оправили него… И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите. Светват лампите… Композиторът седи в шок, червен като домат от срам. Мисли си „Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!“ Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода и забелязва, че възрастната двойка седят в прединфарктно състояние, и го гледат…
Той не се сетил да им каже нищо друго освен:
– Музиката е моя!
А те, продължавайки да гледат със стъклени очи празния екран и му отговарят:
– А кученцето е наше…

Сър Джон решил да отиде на почивка. Тъй като винаги вземал със себе си любимото си куче, предварително написал писмо до хотела, за да се информира разрешено ли е в него да се водят кучета. Скоро получил отговор:
– Сър! В досегашната ни практика не сме имали нито един случай, в който куче да изгаря дупки по чаршафите с цигара или пура, да задига пешкирите, да залива с вино тапетите или да си тръгне без да плати. Затова с удоволствие ще приемем Вашето куче! А ако то гарантира за Вас, сме готови да Ви настаним в неговата стая.

Нощни учения на танкова бригада.
Командващият към Началник щаба:
– Полковник! Защо на онзи танк отпред се вози котка!??
– Разрешете да доложа! Екипажът е продал и пропил уреда за нощно виждане, Генерале!

Младеж от село се явява на конкурс за работа в града. Останалите кандидати го гледат и се подсмихват.
– Защо се подсмихвате? – пита младежът.
– Ами, дошъл си на интервю без вратовръзка.
– Какво е това вратовръзка.
– Ей това дето ми е около врата.
– Добре де от къде мога да си купя вратовръзка.
– От аптеката отсреща зад ъгъла. – посбутват се другите кандидати.
Младежът излиза и тръгва към аптеката. Едва изминал няколко крачки и се връща обратно.
– Как се наричаше туй? – пита той.
– Вратовръзка.
Младежът пак излиза. И след малко пак се връща.
– Извинявайте, ама как се казваше?
– Вратовръзка…
И така няколко пъти.
Накрая един от майтапчиите му казва:
– Презерватив се казва. Дай ще ти го напиша на листче.
Написва го и момъкът с бодра стъпка и листче в ръка се отправя към аптеката.
Там го посреща млада аптекарка, още студентка.
– Какво желаете? – пита тя.
– Една… Един презерватив. – прочита момакът.
– Кой номер? – го пита свенливо аптекарката.
– АМИ ТАКА КАТО МИ ГЛЕДАТЕ ВРАТА…

Генко разказва:
– Влизам вкъщи, веднага казвам на тъщата „Здравей, мамо! Нямам акъл, нямам пари, нищо не правя вкъщи, и дъщеря ти можеше доста по-добре да се омъжи!“
И докато тя се опитва бързо и нетърпеливо нещо да добави, което съм изпуснал от нейния списък, добавям:
– Зет Генко приключи своя доклад! Разрешете да отида на биричка с моите приятели пияндурниците?!

– Скъпи, ти ми имаш доверие, нали?
– Да, разбира се.
– Знаеш, че никога не бих те излъгала?
– Естествено!
– Циментовия стълб на паркинга ме удари, докато паркирах!!!