Еврейски доктор, не можел да си намери работа в американски болници и решил да си открие малка частна клиника.
На входа залепил плакат с надпис:
„За лечение вземаме 20 долара, ако болестта ви не изчезне, връщаме 100.“
Американски адвокат, решил, че това е добра възможност да изкара 100 долара, и посетил клиниката.
Влиза при доктора и казва:
– Изгубих вкус! Не усещам нищо като ям.
Докторът:
– Сестра, донесете лекарството от кутия номер 22 и дайте на пациента 3 капки от него.
Адвокатът:
– Пфу! Но това е керосин!
Докторът:
– Поздравления, чувството ви за вкус се завръща. Дължите 20$.
Ядосан, адвоката платил 20$. Но това не му давало мира, че се е прецакал. След няколко дни отново решил да пробва, и да си върне парите.
Адвокатът:
– Загубих паметта си. Не мога да си спомня много неща, почти нищо.
Докторът:
– Сестра, донесете лекарството от кутия номер 22 и дайте на пациента 3 капки.
Адвокатът недоволен:
– Пфу, ама това е керосин, дадохте ми същото и предния път.
Докторът:
– Поздравления, паметта ви се завръща, дължите 20$. Адвокатът дал 20$ и си тръгнал направо бесен. Това не му давало мира и след седмица, ето го отново при доктора.
Адвокатът:
– Нещо съм много зле със зрението, мисля, че ослепях.
Докторът:
– За съжаление, за тази болест лечение няма. Сестра дайте на господина 100$.
Адвокатът със широка усмивка взиращ се в банкнотата направо изревал:
– Но това са 20$?
Докторът:
– Поздравления, зрението ви се е оправило. Дължите 20$.
Еврейски доктор, не можел да си намери работа в американски болници
Снимачен екип отива в планинско село
Снимачен екип отива в планинско село, да снимат документален филм. На мегдана намерили бай Гошо, и го попитали дали е съгласен да даде интервю. Започнали да снимат, и журналистката попитала:
– Разкажете ни за някое ваша радостна случка в гората.
– Един ден, в гората се изгуби жената на Пешо, цял ден, и цяла нощ, я търсихме. На сутринта я намерихме, и от радост всички я наеб*хме.
– Стоооп стоп. Дядо не може така, ти я по добре разкажи някоя тъжна случка. Дядото въздъхнал, и казал:
– Един ден, се изгубих в гората…
На луната каца Български космически кораб
На луната каца Български космически кораб. От него излизат рота трудоваци в скафандри и старшината командва:
– Рота строй се! Рота равнис! Рота мирно! Така, значи с вас имаме две спешни задачи. Първата-да построим консерватория! И втората-да построим обсерватория! Въпроси?
– Господин старшина, разрешете да запитам!
– Питай ве тюфлек! Ти вечно не си разбрал нещо!
– За консерваторията разбирам. Ще правим консерви за зимата. Но обсерваторията за какво ни е?
– Е ти какво искаш, да обсерем цялата луна ли?
Един шеф останал насаме със секретарката си, след като всички служители си тръгнали
Един шеф останал насаме със секретарката си, след като всички служители си тръгнали.
Той и подхвърлил:
– Марче, денят беше дълъг и напрегнат! Какво ще кажеш малко да се позабляваме, а? Примерно да те целуна?
Марчето подскочила:
– Аууу, господин Иванов, как може? Имам си сериозен приятел!
Босът я успокоил:
– Ама, аз на майтап, бе! Не на сериозно!
Секретарката се замислила пък – склонила:
– Е, щом е само на майтап – може!
Последвала страстна целувка с език!
След това началникът подметнал:
– Марче, хайде веселбата да продължи! Дай да те хвана за гърдите!
Секретарката се изчервила:
– Аууу, господин Иванов – моля ви се!
Мислех Ви за възпитан човек, пък какви простотии дрънкате!
Той обяснил:
– Ама, аз – на майтап, бе! Не на сериозно!
Марчето въздъхнала:
– Е, щом е само на майтап – може!
Последвало яко обарване.
Накрая, началникът се усмихнал:
– Марче, дай да завършим забавата подобаващо!
Тя подбелила очи:
– Аууу, господин Иванов – за каква ме мислите?
Аз да не съм някое леко момиче?
Мъжът махнал с ръка:
– Ама, аз на майтап, бе! Не на сериозно!
Марчето се подвоумила, пък отсякла:
– Е, щом е само на майтап – може!
Когато нещата приключили, секретарката казала възхитено:
– Ех, господин Иванов… Вие сте бил голям майтапчия, бе!
Шефът и отговорил с респект:
– Ама и ти, Марче, и ти… Много на майтап носиш!
Учителка се опитва да научи децата на фантазия и оригинално мислене
Учителка се опитва да научи децата на фантазия и оригинално мислене.
– Деца, какво е това: сиво на пътя?
Децата:
– Бетонна стена.
– Правилно! Обаче може да бъде и магаре. Какво е това: Голямо кафяво в полето?
– Крава.
– Правилно! Но може да бъде и купа старо сено. Иванчо, от последния чин:
– Или купчина тор!
– Иванчо, ти само глупости говориш!
– Госпожо, а може ли аз да задам един въпрос?
– Може!
– Какво е това: като влиза е сухо, кораво и право, а когато излиза е меко, мокро и увиснало?
Учителката, разгневена се приближава до Иванчо и му издърпва ухото.
Иванчо, разтривайки ухото:
– Правилно! Но може да бъде и дъвка…
Цяла нощ валя сняг! На сутринта
Цяла нощ валя сняг! На сутринта:
08:00: Правя снежен човек.
08:10: Минаваща феминистка ме пита защо не правя снежна жена.
08:15: Правя и снежна жена да станат двойка
08:17: Детегледачката на съседите протестира, че бюстът на снежната жена бил много пищен.
08:20: Кварталната гей двойка мърмори, че можело да направя от сняг двама мъже.
08:25: Вегетарианците от №12 се възмущават заради носа от морков на снежния човек. Зеленчуците са храна и не бива да служат за такива неща.
08:28: Наричат ме расист, защото двойката е бяла.
08:31: Мюсюлманите от отсрещната страна на улицата настояват да сложа забрадка на снежната жена
08:40: Полицията пристига по сигнал да види какво става.
08:42: Казват ми да махна дръжката на метлата от снежния човек, защото би могла да бъде използвана като смъртоносно оръжие. Нещата се влошават, когато измърморвам: „Да, особено, ако ви е навряна…“
08:45: Домъква се екип на местната телевизия. Питат ме дали знам разликата между снежен човек и снежна жена. „Да, топките“, отговарям аз и ставам с*ксист.
08:52: Конфискуват ми мобилния за проверка, закарват ме в РПУ-то.
09:00: Показват ме по телевизията; терорист, възползващ се от лошото време за да смущава обществения ред.
09:10: Разпитват ме имам ли съучастници
09:29: Никому неизвестна джихадистка група поема отговорност за действията ми…
