Семейни - page 8

Скоро имах рожден ден… Събудих се сутринта, загледах очаквателно жена ми, но очевидно беше забравила… Децата също бяха забравили… Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
– Добро утро шефе, честит рожден ден!
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед. Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
– Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден.
И отидохме. След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
– Шефе, елате у нас на гости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!
И ние отидохме. Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
– Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по удобно!
И тя излезе от стаята. След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други! А аз седях на дивана… чисто Гол!

– Сине, ела сега да пийнем по една ракия.
– Ама, тате, малък съм още!
– А бе, малък. Аз съм голям… ама заедно написахме домашното!

След бурна нощ младеж и девойка разговарят:
– Зайо?
– Да, мечо?
– Ще направиш ли кафенце, сърчице мое?
– Разбира се, злато.
– Знаеш ли, къде стои, пиле?
– Естествено, съкровище!
В този момент и двамата се втренчват един в друг:
– И ти не се сещаш как се казвам, нали?!

В хола, на стената бил закачен арбалет.
Синът пита:
– Тате, това оръжие, какво е?
– Сине, това е старинно оръжие. – отговорил бащата
– Хайде да го изпробваме?
Бащата се съгласил. Заредил арбалета и стрелата изхвърчала през прозореца и на двора.
– Сине, тичай да донесеш стрелата, а аз отново ще заредя.
Синът се връща след известно време.
– Тате имам две новини за теб. Една лоша и една много лоша. С коя да започна?
– Давай лошата.
– На съседа х*я е пробит.
– А, другата?
– И на мама двете бузи…

Прибира се жената в къщи, твърдо решена да скрои номер на мъжа си. Написала следната бележка:
-Жоре, всичко свърши. Писна ми, не издържам вече, край! Напускам те..
Оставила бележката на масата, скрила се и зачакала..
Прибира се съпругът, прочита бележката и веднага взима телефона и звъни..
-Скъпа, напуснах я тая мойта вещица, трябваше да го направя още преди пет години, когато те срещнах. Сега съм само твой, след десет минути съм при теб..
Взел бележката, дописал нещо и бързо се изнизал. Жена му, разстроена от ефекта на шегата си, излязла от скривалището си и едвам сдържайки сълзите си прочела написаното:
-Виждаха ти се краката , отивам за хляб.

Бащата мели месо за домашни суджуци.
Прибира се 16 годишната щерка с някакъв младеж и заявява:
– Тате, това е Иван. От днес той ще живее у нас!
Бащата без да прекъсва заниманията си:
– Чудесно! И без това от Пешо почти нищо не остана…

Иванчо и Марийка решили да се женят. Единственият проблем е, че цялото село знае познава похотливите маниери на Марийка, но пазело обществената тайна, за да не се обиди Иванчо, както и да не се разсърдят старците на сватбата. Цяла вечер яли, пили и дошло време за първата брачна нощ. Иванчо, който също знаел тайната на Марийка, решил да й спести допълнителния срам:
– Марийке, слушай сега, знам, че не си честна – всички знаят. Трябва да измислим някакъв начин да зарадваме родата, в противен случай сватбата може и да се развали. Ще правим, каквото ще правим и като заспят всички ще отмъкна една бутилка вино и ще го разлеем по чаршафите и това ще показваме утре.
– Добре, съгласна съм.
Иванчо се промъкнал в ранни зори, отмъкнал една бутилка, но не разбрал, че вместо вино, взел ментата на баща си. Разсипали шишето в тъмното и заспали спокойни, че са избегнали този проблем.
На сутринта Иванчо става, събира чаршафа и отива да го показва на родата. Влиза в стаята, разпъва го доволно , а в средата се вее огромно зелено петно. Всички ахват от изненада, само дядото на Иванчо гледа щастлив и гордо заявява:
– Браво моето момче! Браво сине! Истински мъж си – даже си й спукал жлъчката!

Тази сутрин разхождам кучето си. От съседния блок излиза млада двойка с детска количка. При разминаването ни, кучето излая. Най-вероятно се изплаши от количката. Майката започна:
– Не може ли да си укротите животното? Какво се е разлаяло? Ще събуди бебето!
Мъжът:
– По-тихо! Ти вдигаш по-силен шум от кучето. Ще го събудиш.
– Да, бе, аз съм виновна. То сигурно вече е будно! – и наднича в количката – Идиот! Забравил си детето в къщи! – и хуква към блока.
Стоим и я гледаме как тича към входа – аз, кучето и мъжът с бебето на ръце.

– Докторе, приятелката ми е бременна, но аз използвам винаги кондом!
– Нека ти разкажа една история. – казал докторът.
– Имало едно време един човек, който ходел с чадър в гората под ръка. Веднъж видял тигър да го наближава, отворил чадъра си и застрелял тигъра, който паднал и умрял…
– Хахаха, това е невъзможно! Някой друг е застрелял тигъра!
– Точно така!