Сър Джон

Един слънчев ден съпругата на Сър Джон казала на мъжа си:
– Сър Джон, нашият син е вече на 13 години и е време да разбере някои неща от живота. Моля ви, да му обясните как се раждат децата. Нали знаете, там за птичките, пчеличките и т.н.
Малко по-късно, Сър Хенри язди из имението заедно със сина си.
– Сине, помниш ли, какво правихме миналата седмица край реката с онези жени?
– Да сър.
– Е, майка ти държи да знаеш, че това го правят и птичките и пчеличките…

Сър Джон решил да отиде на почивка. Тъй като винаги вземал със себе си любимото си куче, предварително написал писмо до хотела, за да се информира разрешено ли е в него да се водят кучета. Скоро получил отговор:
– Сър! В досегашната ни практика не сме имали нито един случай, в който куче да изгаря дупки по чаршафите с цигара или пура, да задига пешкирите, да залива с вино тапетите или да си тръгне без да плати. Затова с удоволствие ще приемем Вашето куче! А ако то гарантира за Вас, сме готови да Ви настаним в неговата стая.

Сър Джон играе голф на ново игрище близо до магистралата Лондон – Манчестър. До него е икономът Джеймс, който носи торбата със стикове и напътства играта на негова светлост. След поредният удар топката изчезва зад дърветата и пада някъде на магистралата. Оттам се чува стържене на метал и глух удар.
– Джеймс, бихте ли проверили, какво става там?
Джеймс се връща след минута.
– Опасявам се, сър, че топката ви е улучила мотоциклетист. Понастоящем младежът е мъртъв, сър.
– И какво ме съветвате да направя в тази ситуация, Джеймс?
– Следващият удар да е малко по-вляво, сър.

Млада и красива девойка се жени за богат и много възрастен английски лорд. Естествено, както е обичаят в Англия, семейството спи в различни спални. Преди първата брачна нощ младоженката си мисли: „Дали ще дойде, или не…“. През това време на вратата се чука. Младоженката трепетно отговаря: – Влез!
Влиза лордът:
– Миледи, дойдох да изпълня съпружеските си задължения. Изпълнява ги лордът, пожелава й приятна нощ и отива в спалнята си. Девойката си мисли:
– Брей, да му завиди човек…
През това време на вратата се чука:
– Миледи, дойдох да изпълня съпружеските си задължения. Миледи е много изненадана, но лордът отново изпълнява съпружеските си задължения, пожелава й лека нощ и отива в спалнята си.
…..
Чукане по вратата. Миледи с ужас отговаря:
– Влез.
Влиза лордът:
– Миледи, дойдох да изпълня съпружеските си задължения.
– Но сър, за седемнадесети път тази вечер!.
Лордът сконфузено:
– Простете, склерозата…

Лорд Джон изпраща своя син – младия Тобиас – да учи в Оксфорд със следните наставления:
– Синко, на края на всяка учебна година ще изисквам от Вас да ми представяте подробен фининсов отчет за разходите Ви. И тъй като си спомням добре своите студентски години, ще Ви помоля да отчитате разходите си за веселби с леки жени в графата „За лов“.
На края на първата учебна година Тобиас изпраща на баща си подробен отчет, като в графата „За лов“ са отчетени 800 паунда.
„Още е млад – мисли си лорд Джон – простено му е.“
На края на втората година отчетът е почти същият, само в графата „За лов“ парите са вече 1500 паунда.
„Е – мисли си лорда – множко са, но се надявам малко по малко да започне да му увира главата.“
На края на третата учебна година Тобиас изпраща отчет като предишните два, като в графата „За лов“ освен малко повече от разходите за предната година има още едно перо: „За ремонт на пушката – 2500 паунда.“

Лорд Джон попада с един янки на северния полюс. Всеки започва да строи иглу, в което да се подслони. Американецът привършва своето, излиза и вижда, че лорда е построил три!!
– За какво, по дяволите са ти три иглута!?!
– Това първото е дома, в който ще живея – отвръща лорд Джон. – Това до него е клуба, в който ще ходя всяка вечер. А онова третото там е клуба, в който кракът ми никога няма да стъпи.

Сър Джон бил безкрайно влюбен в лейди Мери. Всяка сутрин той минавал с белия си кон под прозорците на нейния замък, но тя дори не го забелязвала. Един ден той боядисал коня си в зелено, отправил се към дома на възлюблената си и си мислел: „Когато лейди Мери ме види ще възкликне:
– Сър Джон, какъв зелен кон имате! – а аз ще й отвърна:
– Да, но аз Ви обичам!“
Щом стигнал до замъка, на прозореца се показала лейди Мери и извикала:
– Сър Джон, аз Ви обичам!
– Да, ама я виж какъв зелен кон имам!