Щирлиц върви посред нощ из гората. И изведнъж вижда – от храстите просветват две очи.
– Мюлер! – мисли Щирлиц.
– Ти си Мюлер – мисли вълкът.
Щирлиц върви посред нощ из гората. И изведнъж вижда – от храстите просветват две очи.
– Мюлер! – мисли Щирлиц.
– Ти си Мюлер – мисли вълкът.