Монахиня се качва на стоп. Младата красавица, която спира е със страхотна кола, скъпи бижута, маркови дрехи…
Монахинята започва разговор:
– Мило момиче, толкова си млада, кога успя да спечелиш за всичките тези блага?
– О, имам няколко любовника – първият ми подари колата и се грижи за сервиза и горивото, вторият ме облича и ми купува диамантите, а с третия обикаляме света…
Монахинята се замислила дълбоко…
Вечерта на вратата на килията и се чука тихичко три пъти…
– Сестро, отвори, аз съм, отец Унуфри!
– Оооо, отец Унуфри, я да ми се махаш с тия вафли…
