Късно вечерта Сталин звъни на Жуков по телефона:
– А, Георгий Константинович, още ли не са ви разстреляли?
– Но, другарю Сталин, – уплашено отвръща маршалът – аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват?
– Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня…
След разговора Сталин затваря телефона и си мисли:
„Така… На кого още не съм пожелал спокойна нощ?“
