Баща завел сина си на риболов. Хвърлил въдицата и двамата зачакали. Седяли така много време, обаче нищо не кълвяло.
Бащата:
– Сине донеси от колата тесто – ще ловим на него.
Синът:
– Ама тате, аз не знаех, че е за риболова и го изядох.
– Е нищо, донеси хляба!
– Е да де, ама аз не знаех, че и той е за риболова и по пътя го изядох целия.
– Значи да знаеш – никога вече няма да те взимам с мене за риба. Айде дояждай червеите и да си ходим!
