Младеж постъпва на работа като продавач в магазин „Метро“. Шефът имал навик да наглежда персонала на видеомонитори. На следващия ден той неволно станал свидетел на следната случка:
Новият продавач (П) хвали нов модел спининг на потенциален купувач (К).
(П) – Страхотен модел, нечуплив, огъва се според рибата…
(К) – Ще я взема…
(П) – Да ама към нея върви този специален вид корда…
(К) – Сложи две макари.
(П) – Абе като отидеш за риба ако вали ще ти трябва дъждобран. Я виж какви хубави дъждобрани продаваме.
(К) – Добре, пиши го на сметката…
(П) – Ами ако влизаш във водата – виж тези ботуши.
(К) – Ще ги взема.
(П) – Е да, ама ако останеш да нощуваш няма да има къде да спиш. Погледни тези каравани.
(К) – Ами ще взема една…
(П) – Абе ти ще вземеш ама виж си бричката – не можеш я подкара – я виж тези джипове отсреща.
(К) – Ами като си казал, ще взема един…
Клиентът платил и си заминал. Шефът шашардисан вика новия на очна ставка:
– Как ги правиш тези работи бе? Още нямаш един ден пък как се справяш само…
– Е, как. Идва оня и вика – дай едни дамски превръзки за жената пък аз му казвам ти така и така няма да я чукаш тази седмица, какво ще правиш? Що не вземеш да идеш за риба?
