Вървяли татко Ежко със сина си и татко Порчо със своя син покрай магистрала.
Татко Ежко без да иска стъпал встрани и една кола го прегазила.
Малкият Ежко започнал да плаче и да се вайка:
– Защо ме остави татко, аз не знам нищо за живота, нито как да живея, нито знам кой съм?
Татко Порчо почнал да го утешава:
– Слушай сега мойто момче. Имаш ли игли?
– Имам – казал Ежко.
– Ядеш ли змии? – попитал отново татко Порчо.
– Ям – отговорил Ежко.
– Значи – казал татко Порчо – ти си Таралеж.
Развеселил се Ежко и продължили нататък. Без да иска обаче и татко Порчо стъпил встрани и го прегазила кола. Малкият Порчо започнал да плаче:
– Защо ме остави татко, аз не знам нищо за света, нито как да живея, нито кой съм?
Малкият Ежко започнал да го утешава:
– Виж сега – ядеш ли каквото свариш?
– Ям – казал порчо.
– А миришеш ли?
– Мириша – казал Порчо.
– Е, значи си путка.
