Започнали да събират доброволци за войната в Косово.
Иванчо чул, че било добре платено и отишъл. В един нещастен ден отишъл на бойното поле стъпил на мина. Няколко дена по-късно се събудил от кома и попитал медицинската сестра:
– Жив ли съм?
– Да жив сте – отговорила тя.
– А цял ли съм?
– Мммм да-а-а. Позакърпихме те колкото можахме.
– Искам да ви помоля нещо – хайде вижте дали оная ми работа е на място.
Медицинската сестра вдигнала чаршафа и с усмивка казала:
– Да. Всичко си е на мястото.
– А пише ли нещо?
– Да. – усмихнато казала тя – Пише „ад“.
Войника като чул претреперал и изпаднал в кома – 2 месеца.
След като дошъл на себе си, тя го попитала:
– Какво толкоз казах? Казах ти, че пише „ад“.
– За това и припаднах. Преди пишеше „Иванчо ебача от Димитровград“.
