Скъпи Дядо Коледа,
Ти, вероятно, не си свикнал да получаваш писма по това време на годината (14 януари), но бих искал да изясним някои недоразумения между нас. В началото на миналия месец ти написах писмо, в което помолих за велосипед, ролкови кънки и футболен екип. В течение на цялата година учих като ненормален, имах най-добрите оценки не само в целия клас, а и в цялото училище. Честна дума – никой наоколо не се е държал по-примерно от мен – с родителите, братята ми, съседите, приятелите… Постоянно пазарувах, а два пъти дори помогнах на една старица да премине през пешеходната пътека. Не остана нито една добра постъпка, която да не съм направил… И за чий… интерес ми донесе тая тъпанарска дървена точилка, идиотската цедка и чифт гадни чорапи? За какъв се мислиш, козел нещастен, да ме тормозиш цяла година и накрая да ми стовариш под тъпата елха цяла купчина шибани боклуци. И сякаш нарочно донесе толкова много хубави подаръци на гадния съсед, че той дори не успя да си влезе през вратата с тях. Така че… дори и не си помисляй да се опиташ да си навреш тлъстия задник през моя прозорец! Само да посмееш и ще започна да хвърлям камъни по твоите смешни елени – те ще се разбягат и ще ти се наложи да вървиш пеша по целия си шибан Северен полюс. И всичко заради това, че не ми подари проклетия велосипед! Върви на майната си, Дядо Коледа! Тази година ще разбереш колко лош мога да бъда, дебел, смрадлив Дядо Коледа!
Завинаги твой, малкият Иванчо!
