1 декември, понеделник
06:30, Лапландия
Мразя дечица! Те са гадни. И сополиви. И мрънкат. И не са много вкусни. Освен това са се наговорили да пращат гадните си поръчения за безмислени подаръци наведнъж. Е, после как няма да нося очила. Не, аз как няма да нося очила питам! Мамицата им и дечица! Отивам да чета писмата им. Е, някои от тях. С други джуджетата ще накладат огън. На пепелчица ще станат. И после ще има ли подаръчета? Ами няма да има, ха-ха-ха-ха!
22:30, Лапландия
Оказва се, че писмата могат да служат не само за подпалки. Стават и за бърсалки, особено когато Снежанка я хване разстройството, хо-хо-хо! Лека нощ!
6 декември, петък
08:30, Лапландия
Мразя шести декември! Сички са се разпяли „Санта Клаус, та Санта Клаус“. Много тъпо. Сякаш някой има нужда от цялото това грачене! Голям празник, няма що! Да пукнат всички дано! Смърт! Смъ-ъ-ърт! Смъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-рт!
7 декември, събота
08:30, Лапландия
Днес Снежанка е в цикъл и е много крива. Това не е хубаво. Но от друга страна не е и лошо. Защото кръв ще се лее, кръъъъв!
8 декември, неделя
12:30, Лапландия
Днес е почивен ден. За мен. Джуджетата ще работят. Нека им. Няма само да ги хрантутя, я! И да си играя с тях, ако мога така да се изразя, а аз мога. Особено Хаяско е такова бон-бон-че. А пък и Снежанка е в цикъл… я да си го повикам аз тука…
20:30, Лапландия
Днес беше хубав ден! Днес беше много хубав ден! Много, много хубав ден!
(Из дневника на Хаяско, джуджето – 8 декември, неделя, работен ден- „12:35- 20:25- Боли, болиииии!“
9 декември, понеделник
06:30, Лапландия
Да иба, започва работната седмица, да иба, мамка му, чумата да ги тръшне тия дечица, пъпки да им избият дано, циреи по дупенцата им да изкочат, косичките им да опадат, празници да не видят, да иба, мамка му, да иба…
(следва трудноизложима игра на думи, която не можем да публикуваме поради нецензурното й съдържание, а ние си имаме задръжки, все пак- бел. ред)
22:30. Лапландия
…човек не може бял ден да види, че и дневникът ми свърши и ще трябва да си правя нов, да иба, мамка му, да иба!
12 декември, четвъртък
16:30, Лапландия
Днес почина Рудолф, северният елен. На всички много ни е мъчно, сълзите се стичат по червените ми бузи, Снежанка припадна, а джуджетата неспирно плачат и си блъскат главите в стената и малките им сополчета и лигички се стичат в снега. Но пък поне ще има месце за печене.
17 декември, сряда
19:30, Лапландия
Днес получих много трогателно писмо и реших да си го запиша в новия дневник. „Мили дядо Коледа, аз съм сам-саминко и си нямам никого (то много трудно да се сетиш, че като си саминко си нямаш никого – бел. на дядо Коледа). Искам само да ми донесеш едни ботушки, защото ми е много студено на крачетата през зимата. Ще ги чакам на Бъдни вечер или на Коледа в контейнер № 114 в Сибир. Ще ми ги донесеш, нали?“. Наистина много трогателно… колко жалко, че няма да получи ботушки. Мързи ме да ходя там.
18 декември, четвъртък
11:30, Лапландия
Днес потеглям по гадния бял свят, за да раздам гадните подаръци и да се напия. Понеже Рудолф вече е изяден, шейната ще тегли Снежанка, защото е голяма курва и трябва да бъде наказана. Трябваше да тръгнем още на 11-ти, но отложихме пътуването, без много-много обяснения.
19-23 декември, петък-вторник
по света
Мразя път, мразя път, мразя път… за повече подробности виж девника ми от девети декември, понеделник.
24 декември, Бъдни вечер, в кръчмата
Пости ли… пости? Ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха!
25 декември, Коледа
Лай-ла-ля, ля-ля-ля-ля! Ти мене улажауаш ли ме, да иба? Червено вино снооооооооощи пих.. лайлаля!
