Имало в гората едно учтиво таралежче, ама толкова учтиво че с всеки се познавало и с всеки било в добри отношения. Та вървяло си учтивото таралежче през гората и видяло четиримата мускетари:
– Здравей, Дартанян.
– Здравей, учтиво таралежче.
– Здравей, Атос.
– Здравей, учтиво таралежче.
– Здравей, Портос.
– Здравей, учтиво таралежче.
– Здравей, Арамис.
– Здравей, учтиво таралежче.
– Здравей, кон на Дартанян.
– Здравей, учтиво таралежче.
– Здравей, кон на Атос.
– Здравей, учтиво таралежче.
– Здравей, кон на Портос.
– Здравей, учтиво таралежче.
– Здравей, кон на Арамис.
– Здравей, учтиво таралежче.
– Как си, Дартанян?
– Добре, учтиво таралежче.
– Как си, Атос?
– Добре, учтиво таралежче.
– Как си, Портос?
– Добре, учтиво таралежче.
– Как си, Арамис?
– Добре, учтиво таралежче.
– Как си, кон на Дартанян?
– Добре, учтиво таралежче.
– Как си, кон на Атос?
– Добре, учтиво таралежче.
– Как си, кон на Портос?
– Добре, учтиво таралежче.
– Как си, кон на Арамис?
– Добре, учтиво таралежче.
– Чао, Дартанян.
– Чао, учтиво таралежче.
– Чао, Атос.
– Чао, учтиво таралежче.
– Чао, Портос.
– Чао, учтиво таралежче.
– Чао, Арамис.
– Чао, учтиво таралежче.
– Чао, кон на Дартанян.
– Чао, учтиво таралежче.
– Чао, кон на Атос.
– Чао, учтиво таралежче.
– Чао, кон на Портос.
– Чао, учтиво таралежче.
– Чао, кон на Арамис.
– Чао, учтиво таралежче.
И учтивото таралежче продължило да си върви през гората. Вървяло, вървяло и видяло Али Баба и четиридесетте разбойника, яхнали камили…
