Едно конче както се разхождало из гората изведнъж дочуло тежки стенания. Приближило се и видяло едно зайче седнало там и тежко проплаквало:
– Меечо, меечо.
Кончето се приближило и го попитало:
– Защо плачеш?
А зайченцето продължило:
– Меечо, меечо.
Кончето отново го попитало:
– Но, защо плачеш Мечо го няма?
А зайчето отново започнало:
– Меечо, меечо.
Тогава кончето се ядосало, отдалечило се и като се засилило към зайчето, то се отдръпнало и кончето паднало в пропастта.
Тогава зайчето отново започнало да плаче:
– Коонче, коонче.
