Върви си лъвът из гората, а насреща му лисицата плаче.
– Защо плачеш?
– Заекът ме излъга и ме наеба…
– Гледай го ти! – казал лъвът и продължил. Среща вълка – и той плаче.
– Какво ти се е случило?
– Заекът ме излъга и ме наеба…
– Виж го ти хитрецът!
Продължил нататък и среща мечката – също плаче.
– Какво е станало, защо плачеш Мецо?
– Заекът ме излъга и ме наеба…
– И тебе ли? Ще я видим ние тая работа!
Продължил нататък лъвът и гледа – заекът стои до една дупка и мисли.
– Абе Зайо, ти цялата гора си наебал – бива ли такива работи?
– Остави се лъвчо, това са бели кахъри. Тука в тая дупка има злато, а аз не мога да го стигна, ащото са ми къси лапите…
– Къде, къде – казал лъвът, навел се и бръкнал в дупката с лапи.
– Ах ти хитър заек!
