Върви Вълкът през гората и гледа на една полянка – Заека седи на един дънер и с един голям камък се удря между краката и вика „Оооххх… кеффф… кеффф… ооохххх..“. Решил и вълкът да опита, намерил си полянка с голям дънер, взел един гооолям камък и… се ударил с все сила по ташаците – „Ауууууууу…“ извил от болка вълка. Като му поолекнало тръгнал да дири Заека… открил го на полянката до дънера. Пита го Вълка:
– Абе Зайо, какъв ти е кефа като се удариш по ташаците?
– Кефа е като не уцелиш бе, шемет!
