Заекът решил да си сложи край на живота. Взел пушка, дамаджана с хубава домашна ракия, и отишъл в гората. Седнал на една полянка, и като за последно взел да пие от ракията. Но колко му трябвало, изпил малко и се напил. Повъртял се малко, заболяла го главата, легнал и заспал.
Дошла лисицата. Видяла заека, видяла и ракията. Рекла си:
– И ракията тука, и мезето тука. Това е живота!
После взела да си пийне, развеселила се, заиграла се и видяла и пушката.
– Какво е това? – попитала се тя, и взела да я гледа. И както я разглеждала, натиснала спусъка и се застреляла.
Дошъл вълкът. Видял заека, видял дамаджаната и също си рекъл – „това е живот.“ И той взел да пие, замаял се и също взел да разглежда и си играе с пушката. Натиснал спусъка и се застрелял.
Дошла мечката. “ И ракията тука, а и мезе колкото искаш! От това повече-здраве му кажи!“. Изпила цялата ракия, взела да пее и като седнала, започнала да си играе с пушката. И тя се застреляла по същия начин.
След време заекът се събудил. Станал, и като видял какво е около него, казал: „Леле, аз като се напия не знам какво върша!“
