Седи си Пепеляшка в гората и плаче. Минава от там добрата фея и я пита:
– Пепеляшке какво има, защо плачеш?
– Абе добра фейо принцът организира бал, а аз си нямам рокля за да отида на бала.
– Имам нещо за теб – казала добрата фея и дала на Пепеляшка една вълшебна рокля.
След известно време феята минала през същото място и видяла Пепеляшка пак да плаче.
– Какво има Пепеляшке, защо пак плачеш?
– Ами, добра фейо нямам си обувчици.
– Имам нещо за теб – казала феята и дала на Пепеляшка вълшебни обувчици.
Скоро феята пак минала от там и видяла че Пепеляшка пак плаче.
– Сега пък какво? – попитала добрата фея.
– Добра фейо хванал ме е някакъв лют мензис. Няма спиране.
– Имам нещо за теб – казала феята и дала на Пепелашка едно вълшебно тампонче.
По едно време горското джудже както се разхождало из гората видяло феята да плаче.
– Какво става, фейо, защо плачеш? – попитало горското джудже.
– Ами Пепелашка нямаше рокличка – дадох й, нямаше обувчици – дадох й, нямаше тампонче – дадох й, ама забравих да й кажа че в 12 часа вечерта тампончето се превръща в тиква.
