Стои заека на пънче и пише. Минава покрай него лисицата и го пита:
– Какво пишеш, зайо?
– Дисертация.
– За какво?
– За това как зайците ядат лисици.
– Че къде си виждал такова нещо?
– Ела с мен и ще ти покажа…
След известно време заека пак седи и пише нещо. Минава вълкът.
– Какво пишеш, дългоухи?
– Дисертация за това как зайците изяждат вълците.
– Ти да не си откачил?
– Ела с мен и ще ти покажа…
Следваща картина: заекът пише, идва мечката.
– Какво пишеш?
– Дисертация за това как зайците изяждат мечките.
– Къде си видял такова нещо?
– Ела с мен и ще ти покажа…
Последна картина: пещера, планина от лисичи, вълчи и мечи кости. В средата, огризвайки кокалче, лежи огромен лъв.
Поука: важна е не темата на дисертацията, а кой ти е научен ръководител.
