Върви лисицата през гората и гледа – гаргата лети с опашката напред!
Пита я тя:
– Защо ма, сврако, летиш на обратно?
– Еми на, Лисо, то нали е демокрация, правя каквото си искам, кой ще ми каже нещо?
– Бре! То хубаво нещо било демокрацията – си казала Лиса и взела и тя, нали е демократ, да върви със задника напред. Както вървяла, не щеш ли изскочил от едни храсталаци Кумчо Вълчо и тя докато се усети я наебал. Лиса:
– Чакай бе Вълчо, какво правиш?
– Абе Лисо, нали е демокрация, правя каквото си искам. Кой ще ми каже нещо?
Тръгнала пак Лиса с дупето назад. Оппа-а-а, изскочил от едни шубраци Заека и той нали е бързак я надупил за секунди.
Лиса:
– Чакай бе Зайко, недей така, какво направи?
– Спокойно Лисо, тука е демокрация, кой ще ми каже нещо? Ти ли?
Продължила нататък пак Лисанка със задника напред и тъкмо си мислела хубави работи, и усетила познато чувство – обърнала се тя и какво да види – Мечо я напънал на задна прашка и шиба като луд.
– Ауууу, Мечо, какво правиш? Какви са тия неприлични действия?
– Тихо Лисо! Вече е демокрация, какво протестираш? Ти май искаш нещо да ми кажеш а? Тихо, щото да не те зачеша пак!
Продължила Лиса и кой да види – Свраката – пак по стария начин си лети безгрижно. Лиса си казала – „Сега ще й търся отговорност на тая!“ и вика:
– Ей Гарго! Какво ме излъга ти за тая демокрация – тука половината гора ме наеба вече!
Гаргата се обадила:
– Е Лисо, така е то, за нас горе е демокрация, за вас долу живо преебаване!
