Един нашенец спасил живота на богат турчин край Босфора. От благодарност комшията предложил да му даде каквото си поиска. Нашенецът отсякъл:
– А бе, много ровят на границата. Каквото и да дадеш, може да ми го вземат. Я по-добре ме заведи да видя отблизо какво е това харем.
Богаташът веднага го завел в собствения си харем. Ядат, пият, свири оная ориенталска музика, ханъмите хвърлят гюбеци. По едно време нашенецът взел да се ококорва и зачервил гребена. Турчинът рекъл на една от жените си:
– Айше, я оди олаби човеко!
Завела го тя в спалнята, олабил той жилата, па се върнали. Пак ядат, пият, ханъмите хвърлят гюбеци. По едно време нашенецът взел пак да се ококорва. Турчинът пак:
– Хатидже, я оди олаби човеко!
Завела го тя в спалнята, олабил той жилата, па се върнали. Пак ядат, пият, ханъмите хвърлят гюбеци. По едно време нашенецът взел пак да се ококорва. Турчинът пак:
– Назифе, я оди олаби човеко!
Завела го тя в спалнята, олабил той жилата, па се върнали. Пак ядат, пият, ханъмите хвърлят гюбеци. Ама нашенецът нещо не се ококорва. Турчинът повикал един от гавазите – як арапин с бръсната глава:
– Мустафа, я оди натегни човеко, че много се е олабил!
