Нощ. Парк. От храстите се носят…

Нощ. Парк. От храстите се носят викове за помощ.
Някакъв здравеняк минава от там и решава да помогне:
– Кой закача девойката?
От храстите се чува:
– Ама аз не съм девойка…
– Съжалявам… Все закъснявам.