Вървял си Сократ по улицата. Срещнал го негов познат.
– Сократе – казал той, – търся те от доста време. Имам да ти разказвам нещо много важно за един наш общ познат.
– Преди да ми разкажеш каквото и да било – казал Сократ, – разказът ти трябва да издържи 3 теста. Първи тест – може ли напълно да гарантираш, че това, което ще ми разкажеш, е съвсем вярно и е пълна истина?
– Не – отвърнал познатият му. – Май не мога да гарантирам такова нещо…
– Лошо! Значи държиш да ми разказваш нещо, което не си сигурен, че е вярно. Втори тест – това нещо хубаво ли е, или е нещо лошо?
– Ами… по скоро е лошо, май.
– Ето, ти държиш да ми разказваш нещо, което не си сигурен че е вярно и което е нещо лошо. Не виждам смисъл да го чувам. Последен тест – това нещо полезно ли е или е безполезно?
– Така, както ми задаваш въпроса…не мога да кажа, че е полезно, май не е…
– Приятелю, – поклатил глава Сократ – само се чуй: държиш да ми кажеш нещо, което не знаеш дали е вярно, което не е хубаво и което не е полезно! Не искам да го чувам! Не ми го казвай! Приятен ден!
И Сократ отминал по улицата, доказвайки за сетен път, че е голям мъдрец. Приятелят му си подминал засрамен.
А Сократ така и на научил никога, че Платон спи с жена му.
