По време на вечеря в императорския дворец, Александър Втори се обръща към поручик Ржевски и му казва:
– Поручик, разкажете ни нещо за душата, но моля – само без пошлости.
Всички изтръпват от ужас, а развеселеният от водката Ржевски радостно подема:
– Господа, вървя си аз тези дни през гората, настроението едно такова – приповдигнато, а славеите в клоните се чу… пеят, щурците в тревата се чу… свирят, жеравите в небето, разбирате ли, се чу… тракат – удивително, господа – тракат си така на свеж въздух, на природа, и се чукат!
