Прием, в салона у Ростови е претъпкано. Разказват се истории. Дошъл ред и на поручик Ржевски:
– Такаа господа, това стана по време на Бородинския бой. Значи, върви нашият ескадрон напред в атака, и до нас изведнъж – взрив, мен ме хвърля от седлото, аз скачам веднага на крака – моите другари, всичките убити, сабята ми счупена, а към мен приближават трима яки френски кавалериста с извадени саби, и…
Господа, срам ме е но се насрах.
В салона – тишина, мълчание, накрая един заговорил:
– Поручик, вие, разбира се, сте доста откровен, но, отчитайки обстоятелствата – взрива, падането от коня, трима против един, при това невъоръжен, страха от смъртта…
В това няма нищо срамно, с всеки може да се случи…
– Не господа, не, вие не разбрахте, аз СЕГА се насрах.
