Червената шапчица, Oскар Уайлд
Вълкът: Извинете вие не ми знаете името, но…
Бабата: О, няма значение. В съвременното общество с най-добро име се ползват тези, които нямат име. C какво мога да ви услужа?
Вълкът: Виждате ли… Cъжалявам, но съм дошъл да ви изям.
Бабата: Колко мило. Вие сте твърде остроумен джентълмен.
Вълкът: Но аз говоря сериозно.
Бабата: И това придава особен блясък на вашата духовитост.
Вълкът: Радвам се, че не се отнасяте сериозно към факта, който току що ви съобщих.
Бабата: Днес да се отнасяш сериозно към сериозните неща е проява на лош вкус.
Вълкът: А към какво трябва да се отнасяме сериозно?
Бабата: Разбира се, към глупостите. Но вие сте непоносим!
Вълкът: Кога един вълк е непоносим?
Бабата: Когато прекалява с въпросите.
Вълкът: А една жена?
Бабата: Когато никой не може да я постави натясно.
Вълкът: Много сте строга към себе си.
Бабата: Разчитам на вашата дискретност.
Вълкът: Имайте вяра. От мен няма да излезе нищо.
(изяжда я)
Бабата: (от коpема на вълка) Жалко, че избързахте. Tъкмо си бях приготвила една твърде приятна духовитост.
