Жена ми в плод-зеленчука:
– Имате ли праскови?
– Не. То отдавна им мина сезона.
– В съседния супермаркет има нектарини и праскови.
– А, те да правят каквото искат! Аз продавам само български плодове и зеленчуци и то само, когато им е сезона!
– Добре тогава. Ще взема от тези боровинки. От… Перу.

Болница. Докторът сяда до леглото на пациента.
– Е, всичко е готово за операцията. Каква упойка предпочитате – по-скъпичка или по-евтина?
– По-евтина, докторе. – отговаря без колебание пациентът.
Докторът се прокашля и започва:
– Аз съм Сънчо, ида от горица…

При очния лекар:
– Прочетете ми този ред…
– Не мога!
– За съжаление, имате късогледство.
– Егати! Не стига, че съм неграмотен, но сега и късогледство!

Звъни ми телефона:
– Тука ми дадоха твоя номер, имал си дъски.
– Имам, 300 лв.
– Ооо, продавай си ги, на Околовръстното ги продават на 240.
– Ми купи си ги от там!
– Е, нямат от тия.
– О, аз като нямам са ми на 200 лв. даже, ейй!

– Образование?
– Нямам.
– Трудов стаж?
– Никакъв.
– Защо искате да работите в нашата фирма?
– Всъщност не искам.
– Нает сте.
– А бе, татеее…

Седи си враната на един клон, цялата в алпинистко снаряжение. Със сирене в клюна.
Пристига лисицата:
– Врано, много готина раница имаш!?
– ЪХЪ.
– Какви лъскави котки и карабини имаш?!
– ЪХЪ.
– А вярно ли е, че не не си алпинистка, а само гъзарееш с тези джаджи?
– НЕ Е ВЯРНО!!!
Сиренето пада и… увисва на осигурителното въже…

Блондинка с превързани ръка и крак на преглед.
– Какво се случи? – пита травматологът.
– Когато чистех, ток от прахосмукачката ме удари по ръката.
– А крака?
– Върнах си го!

Напоследък често си мисля:
– Какъв е смисълът да съществувам? Има ли Бог? И кой е забравил този учебник по философия в тоалетната?

– Понякога случва ли се да сте на различни мнения с жена ти?
– Да и то много често!
– И тя как реагира?
– Никак, тя даже и не подозира…

Шестнайсет годишна неопитна девойка отишла да се изповяда:
– Отче, вчера нарекох един мъж „копеле“.
– И защо? – попитал той.
– Защото ме докосна по рамото без разрешение.
– Както аз сега те докосвам ли? – попитал отчето и я прегърнал.
– Да, отче.
– Това не е основателна причина да го наречеш копеле.
– Но, отче, той ми пипаше гърдите.
– Както аз сега ги пипам ли?
– Да, отче.
– И това не е причина да го наречеш копеле.
– Но след това той ме съблече.
– Както аз ли? – попитал отчето и свалил дрехите ѝ.
– Да, отче.
– И това не е причина да го наричаш копеле.
– Но, отче, той ме облада.
– Както аз сега правя ли? – попитал отчето и си пъхнал оная работа в нея.
– Да, отче! – казала тя няколко минути по-късно.
– И това не е причина да го наречеш копеле.
– Но, отче, оказа се, че той е болен от СПИН.
– Копеленцето гадно.