Двама туристи в Испания. Първата вечер в ресторанта им предложили вълшебно месно меню – две големи топки украсени с разни треви.
– Какво беше това? – поинтересували се те.
Собственикът на ресторанта учтиво им обяснил:
– Господа, днес в града ни имаше корида и вие ядохте топките на поваления бик.
На следващата вечер туристите си поръчват същото, но им носят две малки топчета. Ядосани те отиват при собственика и го питат, защо предната вечер всичко е било толкова много и толкова вкусно, а сега направо на нищо не прилича.
– Господа, разбирате ли, изходът от коридата не винаги е един и същи.

Вълкът срещнал заека и му казал:
– Сега ще те набия! Но ти – не се притеснявай! Следващият път ще бъде чак след шест месеца. Ето ти документ за това!
На другия ден двамата отново се засекли. И хищникът рекъл:
– Сега ще те набия! Но ти – не се притеснявай! Това е оня бой, дето трябваше да ти тегля след шест месеца. Просто си го вземам авансово! Така, че една година можеш да дишаш спокойно! Ето ти документ за това!
На третият ден Кумчо Вълчо отново спрял Зайо Байо:
– Сега ще те набия! Но ти не се притеснявай! Просто съм се разсеял и миналата година съм ти спестил един бой! Вземам си го сега! Ето ти документ за това!
На четвъртия ден вълкът пак мернал Зайо Байо:
– Сега ще те набия! Но ти не се притеснявай! Аз, хубаво ти обещах една година да дишаш спокойно! Но се оказа, че на всеки пет години ти се полага един извънреден бой! А сега е точно. петата година от предишния такъв! Ето ти документ за това!
След поредния кютек, любителят на морковите се видял с Ежко Бежко. Бодливото животинче поинтересувало:
– Как си Зайо Байо? Как я караш?
Оня въздъхнал:
– Не питай, братко! Не е за разправяне! Не стига, че ям бой всеки ден… Ами съм затънал до гуша в документация!

– Еииий, побъркаха ме тея разгонени котараци – мяу, та мяу! До такава степен издивях, че насъсках по тях кучето…
– И какво стана с котараците?
– Майната им на котараците! Някой да иска кученца?

Американецът, французинът и бай Ганьо пътували с чартърен полет. По някое време, малко дяволче кацнало на едното крило. То извадило голям трион и започнало да реже!
Американецът се провикнал:
– Давам ти хиляда долара бакшиш! Само – спри да режеш!
Рогатото създание се изрепчило:
– Няма пък!
И продължило да стърже още по-усърдно с триона!
Тогава се обадил французинът:
– Давам ти хиляда евро бакшиш! Само – спри да режеш!
Злото същество се захилило гадно:
– Гледай си работата!
И се задействало още по-нахъсано с инструмента!
Накрая, бай Ганьо се изцепил:
– Давам ти 40 лева надница! Само – продължавай да режеш!
Дяволчето го изгледало убийствено:
– Ти, нещо – луд ли си, бе? За някакви си пикливи 40 лева – няма да се трепя като идиот!
И веднага хвърлило триона!

Студент по медицина работел в свободното си време в една месарница за да може да се издържа по време на следването си. Работил и учил и най-накрая завършил и взел диплома, както и разпределение в АГ клиника. Дошъл и момента да извърши и първото си израждане на бебе. Всичко минало добре и младият лекар сложил бебето на кантара, обръщайки се към майката:
– Честито Ви момче! 3.200 килограма! Толкова ли да остане!?

Младеж в кварталната аптека:
– Дайте ми един презе*ватив.
Аптекарят:
– Само един?
– Да, довечера съм на вечеря у приятелката ми.
Замислил се малко:
– Всъщност, дайте ми два. Сестра и също е готина.
Пак се замислил…
– Я по-добре три. Майка и и тя не е за изпускане.
Отива вечерта у приятелката си. Цялата вечер е червен, като варен рак и думичка не обелва. След вечерята отиват в стаята на приятелката му и тя го пита:
– Какво става с теб? Цяла вечер мълчиш-не мога да те позная.
– Аз откъде да знам, че баща ти е аптекар в нашата аптека…

– Ти много обичаш да ходиш сам на лов. Но какво ще направиш, ако внезапно ти изскочи мечка?
– Ще я гръмна с пушката!
– Ами, ако оръжието засече?
– Ще я наръгам с ножа!
– Ами, ако острието се счупи?
– Ще хукна да бягам!
– Ами, ако се спънеш и паднеш?
– Ще се кача на някое дърво!
– Ами, ако клонът се счупи?
– Виж какво… Дай да изясним един въпрос! Ти, на кого си приятел? На мене или – на мечката!

Един театрален актьор бил много разсеян.
На режисьора – най-сетне му писнало и казал:
– Виж какво! Ще ти дам съвсем малка роля с една-единствена реплика! Надявам се да не оплескаш нещата пак! Значи, излизаш бавно на сцената. В ръката си държиш разкошна червена роза. Вдигаш ръката към лицето си, помирисваш цветето и въздъхваш:
“ Ах, сладкия аромат на моята любовница!“
Имай предвид, че това е финала на пиесата. Надявам се, публиката да се разплаче от вълнение! И представлението да има не*ивал успех! Ще се справиш, нали?
Оня кимнал:
– Няма проблеми! Ще се справя, естествено!
И така, дошла вечерта на премиерата. Залата била претъпкана. Всички актьори се раздали на макс – диалози, монолози, жестове и т. н.
Зрителите подсмърчали на тази любовна драма и – аха-аха да се разплачат!
Най-сетне дошъл редът на нашия човек. Той излязъл бавно на сцената. Вдигнал ръка към лицето си и въздъхнал:
– Ах! Сладкият аромат на моята любовница!
Но тук се случило нещо изключително странно!
Вместо да се разплачат – зрителите започнали да се смеят като побъркани!
Когато завесата се спуснала, режисьорът дръпнал актьора настрани и просъскал:
– Ей, заплес! Заради тебе – целият спектакъл се провали!
Оня замигал на парцали:
– Ама, какъв е проблема, бе, шефе! Нали изпълних всичко както ми беше поръчал! Нали излязох бавно на сцената. Помирисах си ръката и въздъхнах:
„Ах! Сладкият аромат на моята любовница!
Режисьорът се озъбил:
– Как така какъв е проблема? А къде отиде розата, бе, идиот?

Звъни телефона. Мъж от банката ми предлага кредит.
Аз:
– Не ми трябва.
Той:
– Имаме много изгодни условия!
Аз:
– Отношението ми към кредитите е отрицателно.
Той:
– Имали сте печален опит?
Аз:
– Вие как се отнасяте към с*кса между мъже?
Той:
– Отрицателно, разбира се!
Аз:
– Имали сте печален опит?
Той: Той ми затвори телефона…

– Ало, Мимето вкъщи ли е?
– Не, няма я!
– Ама как може бе? Кое време е? Какви родители сте? Да позвъните, да се поинтересувате къде е, да си я приберете? И аде по бързо, че нямам вече пари да я поя тая!