Един ден Зайо Байо отишъл в гората и казал:
– Аз съм зайче с кошничка, идвам да крада.
Срещнал го Кумчо Вълчо и му казал:
– Зайо Байо, тука няма да крадеш. Иди в Америка.
Зайо Байо отишъл в Америка, но на летището не се сдържал и казал:
– Аз съм Зайо Байо с кошничка, идвам да крада.
Срещнали го на летището и му казали:
– Тука няма да крадеш. Иди във Франция.
Зайо Байо отишъл във Франция и на летището пак не се сдържал и казал:
– Аз съм Зайо Байо с кошничка, идвам да крада.
Срещнали го пак на летището и му казали:
– Тука няма да крадеш. Иди в Германия.
Зайо Байо отишъл в Германия и на летището отново не се сдържал и казал:
– Аз съм Зайо Байо с кошничка, идвам да крада.
Срещнали го те отново на летището и му казали:
– Тука няма да крадеш. Иди в България.
Зайо Байо отишъл в България и си казал:
– Аз съм Зайо Байо с ко… Къде ми е кошничката?

Вървял един човек през пустинята с една железопътна релса на рамото и среща друг човек, който пък носел телефонна кабинка:
– За какво ти е тази кабинка? – попитал първият.
– Е, как за какво! Като си вървя през пустинята ако ме срещне някой лъв и аз влизам в нея. Той обикаля около нея няколко часа и като му омръзне си заминава и така се спасявам. А, на теб закакво ти е тази релса?
– Ами и аз като теб като ме срещне някой лъв започвам да бягам. Бягам, бягам и като се измора вече много и като видя, че лъва ме настига хвърлям релсата и тогава да видиш какво се вика бягане.

Еврейски доктор, не можел да си намери работа в американски болници и решил да си открие малка частна клиника.
На входа залепил плакат с надпис:
„За лечение вземаме 20 долара, ако болестта ви не изчезне, връщаме 100.“
Американски адвокат, решил, че това е добра възможност да изкара 100 долара, и посетил клиниката.
Влиза при доктора и казва:
– Изгубих вкус! Не усещам нищо като ям.
Докторът:
– Сестра, донесете лекарството от кутия номер 22 и дайте на пациента 3 капки от него.
Адвокатът:
– Пфу! Но това е керосин!
Докторът:
– Поздравления, чувството ви за вкус се завръща. Дължите 20$.
Ядосан, адвоката платил 20$. Но това не му давало мира, че се е прецакал. След няколко дни отново решил да пробва, и да си върне парите.
Адвокатът:
– Загубих паметта си. Не мога да си спомня много неща, почти нищо.
Докторът:
– Сестра, донесете лекарството от кутия номер 22 и дайте на пациента 3 капки.
Адвокатът недоволен:
– Пфу, ама това е керосин, дадохте ми същото и предния път.
Докторът:
– Поздравления, паметта ви се завръща, дължите 20$. Адвокатът дал 20$ и си тръгнал направо бесен. Това не му давало мира и след седмица, ето го отново при доктора.
Адвокатът:
– Нещо съм много зле със зрението, мисля, че ослепях.
Докторът:
– За съжаление, за тази болест лечение няма. Сестра дайте на господина 100$.
Адвокатът със широка усмивка взиращ се в банкнотата направо изревал:
– Но това са 20$?
Докторът:
– Поздравления, зрението ви се е оправило. Дължите 20$.

– Скъпа, ти си толкова желана и търсена! Как го постигаш?
– Чрез народни танци.
– Много интересно! И какви по-точно?
– Стриптийз.
– Моля?! Че това народни танци ли са?!
– Не знам, но народът ги обича…

В бара мъж мрачно поръчва чаша след чаша. Барманът не издържа и пита:
– Какво ти се е случило, братле?
– Не питай… Скарахме се с жена ми. Зарече се един месец да не ми проговори.
– Ех,… лоша работа…
– Идея си нямаш! Последен ден ми е днес…

Снимачен екип отива в планинско село, да снимат документален филм. На мегдана намерили бай Гошо, и го попитали дали е съгласен да даде интервю. Започнали да снимат, и журналистката попитала:
– Разкажете ни за някое ваша радостна случка в гората.
– Един ден, в гората се изгуби жената на Пешо, цял ден, и цяла нощ, я търсихме. На сутринта я намерихме, и от радост всички я наеб*хме.
– Стоооп стоп. Дядо не може така, ти я по добре разкажи някоя тъжна случка. Дядото въздъхнал, и казал:
– Един ден, се изгубих в гората…

На луната каца Български космически кораб. От него излизат рота трудоваци в скафандри и старшината командва:
– Рота строй се! Рота равнис! Рота мирно! Така, значи с вас имаме две спешни задачи. Първата-да построим консерватория! И втората-да построим обсерватория! Въпроси?
– Господин старшина, разрешете да запитам!
– Питай ве тюфлек! Ти вечно не си разбрал нещо!
– За консерваторията разбирам. Ще правим консерви за зимата. Но обсерваторията за какво ни е?
– Е ти какво искаш, да обсерем цялата луна ли?

Разговарят две малки момченца.
– Колко е 9х8?
– Де да знам…
– Не се казва де да знам, а ни знам!
Минаваща на близо възрастна жена:
– Момчета, и двамата не сте прави. Не се казва нито де да знам, нито ни знам!
– А как се казва?
– Не знам!
– Ми, тогава що ни се бъркаш в разговора?

Един шеф останал насаме със секретарката си, след като всички служители си тръгнали.
Той и подхвърлил:
– Марче, денят беше дълъг и напрегнат! Какво ще кажеш малко да се позабляваме, а? Примерно да те целуна?
Марчето подскочила:
– Аууу, господин Иванов, как може? Имам си сериозен приятел!
Босът я успокоил:
– Ама, аз на майтап, бе! Не на сериозно!
Секретарката се замислила пък – склонила:
– Е, щом е само на майтап – може!
Последвала страстна целувка с език!
След това началникът подметнал:
– Марче, хайде веселбата да продължи! Дай да те хвана за гърдите!
Секретарката се изчервила:
– Аууу, господин Иванов – моля ви се!
Мислех Ви за възпитан човек, пък какви простотии дрънкате!
Той обяснил:
– Ама, аз – на майтап, бе! Не на сериозно!
Марчето въздъхнала:
– Е, щом е само на майтап – може!
Последвало яко обарване.
Накрая, началникът се усмихнал:
– Марче, дай да завършим забавата подобаващо!
Тя подбелила очи:
– Аууу, господин Иванов – за каква ме мислите?
Аз да не съм някое леко момиче?
Мъжът махнал с ръка:
– Ама, аз на майтап, бе! Не на сериозно!
Марчето се подвоумила, пък отсякла:
– Е, щом е само на майтап – може!
Когато нещата приключили, секретарката казала възхитено:
– Ех, господин Иванов… Вие сте бил голям майтапчия, бе!
Шефът и отговорил с респект:
– Ама и ти, Марче, и ти… Много на майтап носиш!

Учителка се опитва да научи децата на фантазия и оригинално мислене.
– Деца, какво е това: сиво на пътя?
Децата:
– Бетонна стена.
– Правилно! Обаче може да бъде и магаре. Какво е това: Голямо кафяво в полето?
– Крава.
– Правилно! Но може да бъде и купа старо сено. Иванчо, от последния чин:
– Или купчина тор!
– Иванчо, ти само глупости говориш!
– Госпожо, а може ли аз да задам един въпрос?
– Може!
– Какво е това: като влиза е сухо, кораво и право, а когато излиза е меко, мокро и увиснало?
Учителката, разгневена се приближава до Иванчо и му издърпва ухото.
Иванчо, разтривайки ухото:
– Правилно! Но може да бъде и дъвка…