– Дами и господа – съобщава стюардесата – летим на височина 10000 метра. Температурата навън е минус 20 градуса. Намираме се над океана, на 300 километра от най-близката суша. Капитанът на самолета ви пожелава приятен полет и пита дали на някой от вас случайно не му се намират 25 тона керосин?

Починал Милошевич и потропал на райските порти. Отваря св. Петър и му казва:
– Ти не си за тук! Върви си в ада!
Слезнал Милошевич в ада.
След няколко дни банда дяволи тропат на райските врати. Отваря св. Петър и ги пита:
– Вие какви сте?
– Бежанци – отговарят дяволите.

Клинтън, Солана и Петър Стоянов заедно със жените си пътуват в самолет. По някое време самолетът започва да пада. Имат само три парашута. Стоянов казва:
– Дайте да ги дадем на жените?
Солана:
– Жените да го духат!
Клинтън:
– А ще има ли време?

Плава самолетоносачът „Саратога“ в гъста мъгла. По едно време някъде отпред се вижда светлина. Капитанът грабва мегафона и почва да крещи:
– Ние сме самолетоносача „Саратога“, водоизместимост 300 хиляди тона. Отместете се от пътя!
Глас от мъглата:
– Отместете се вие. Ние сме фарът.

Моряци корабокрушенци, плуват с лодката из океана вече много дни, гладни, жадни… По едно време до тях доплува бутилка. Отварят я, а в нея – дух. Казва им:
– Задето ме спасихте, ще ви изпълня едно желание.
– Искам морето да стане от бира! – викнал веднага единият.
– Добре, правя го бирено. – казал духът и изчезнал.
Гледат моряците – вярно, бира навсякъде. Вторият моряк обаче вика възмутено:
– Какво направи бе, идиот? Сега трябва да пикаем в лодката.

В един бар седяли един моряк и един пират.
Пирата бил без крак, око и вместо ръка имал кука. Моряка го попитал:
– Защо нямаш крак, ръка и око?
А пирата отговорил:
– Крака изгубих в една битка с един пътнически кораб в Индийския океан.
– Ръката изгубих в една битка с един португалски кораб, и докторите ми сложиха тая кука.
– А окото… изсра ми се една чайка на челото.
– ???
– Ами беше ми първия ден с куката…

Някакъв пресича границата с торба на рамото. Митничарите питат:
– Какво носиш?
– Храна за канарчета.
– Я да видим ние… Ха, че това е кафе бе!
– Е, и?
– Ами канарчетата не ядат кафе.
– Да стоят гладни тогава!

Митничари на смяна. Минава велосипедист – на багажника на колелото кара кутия „Марлборо“. Митничарите го гледат и се ядосват:
– Мамка му, контрабандист! Да го спрем!
– Е, за една кутия нямаме право, за лични нужди я носи.
На другия ден пак:
– Мамка му, дай да го глобим!
– Не може, за една кутия не става.
Ден след ден, седмица след седмица… Накрая им омръзнал и го спрели:
– Айде бе, ще ти дадем нашия камион, прекарай си всичките цигари, няма да те глобяваме – само да ни се махнеш от главата!
– Късно е, момчета, аз вече си прекарах всичките велосипеди.

Митничар се пенсионирал. Събрали се колегите му да решат какъв подарък да му вземат.
Първият митничар предложил:
– Да му вземем кола.
Втория митничар отвърнал:
– Не, той си има три, жена му също. И децата му си имат…. Да му вземем… един апартамент.
Третия митничар:
– Ама той има три апартамента, и вила и децата му имат… Абе, да му дадем да поработи една смяна извънредно?
Първи и втори митничар:
– Много е!

Един човек забогатял. Решил да пътува в чужбина и си приготвил голяма пачка, защото бил чувал, че на митница е страшно. Пристига сутринта на границата, привиква шефа и казва:
– Можеш ли да събереш момчетата на площадката?
– Мога – казал шефа.
Подредили се митничарите в редичка и нашия човек дал на всички по 200 марки, на шефа 500. Поомекнали митничарите, взели да го тупат по рамото и един го попитал:
– Кажи сега какво изнасяш?
– Нищо не изнасям бе хора, чул съм, че се дава на митничар и ви дадох.
Митничарите се подсмихнали и си казали – ще внася.
На връщане се повтаря същата история, този път обаче митничарите му разкостили колата и верно нищо.
Минало се време. На нашия човек бизнеса му вървял, той често ходел в чужбина и всеки път давал на момчетата по 200, на шефа – 500. Веднъж обаче идва той, подреждат се митничарите и той им връчва по 50 марки.
Притеснен шефа го дръпнал настрана и го пита:
– Какво става бе, човек?
– Ами, бизнеса се скофти, дъщерята се зажени, а и една къща строя – тия направо ми одраха кожата.
– Ти хубаво строиш – казал кисело митничаря – ама защо с наши пари, да ти еба майката?