Един дядо се прибира в къщи, отваря вратата и какво да види – огънят незапален, яденето несготвено, бабата легнала на леглото и умира.
Станало му тъжно на дядото, излязъл на двора да се поотпусне и си казал:
– Абе добра ми беше бабата и с добро трябва да я изпратя. Я да взема да я опъна за последно, та да си отиде с хубаво от тоя свят.
Влезнал в къщи, натеглил я хубаво като за последно и си решил да отиде до кръчмата да пие една ракия, за да се разсее. Пил каквото пил, па по едно време си рекъл:
– Тя бабата вече се е качила горе, ами дай аз да се прибирам, да я изкъпя, наглася и да я изпращам.
Влезнал в къщи и що да види – огънят запален, гърнето с гозбата в пещта, а бабата чисти и се усмихва.
– Бре – плеснал се по челото дядото – пусто мое незнаяние! Да бех разбрал по-рано че е тъй, лани нямаше да изпущим татя!
Един дядо се прибира в къщи
Три бабички седят на една пейка в парка и си говорят
Три бабички седят на една пейка в парка и си говорят.
– Помниш ли какви краставици имах едно време в градината? Ееей такива. А сега на пазара все ситни корнишони.
– А помниш ли аз какви домати гледах? Еееей такива – по половин кило единия. Не като сегашните боклуци.
Третата, която недочувала, се включва в разговора:
– Еех, умря си човекът…
Осемдесет и шест годишен мъж от…
Осемдесет и шест годишен мъж отишъл на годишен преглед. Той се похвалил на лекаря:
– Ожених се за осемнайсетгодишно момиче, което забременя от мен. Какво ще кажете, а, докторе?
Лекарят се замислил за миг и отвърнал:
– Ще ви разкажа нещо. Имам един познат, който е голям ловец, но един ден бързал и вместо пушката взел чадъра си. Случило се така, че срещнал огромна мечка. Той вдигнал чадъра, насочил го към звяра и натиснал дръжката. И познайте какво се случило. Мечката паднала мъртва.
– Невъзможно – заявил старецът. – Сигурно я е застрелял някой друг.
– Точно това искам да кажа и аз – отвърнал докторът.
Възрастни съпрузи склеротици …
Възрастни съпрузи – склеротици все се карали кой е по-изкуфял:
– Мъжо, я върви да купиш един пакет захар от магазина, да видим дали ще запомниш…
Тръгнал дядото, и за да не се изложи, взел да си мисли на ум:
– Захар, захар, захар…
Обаче покрай него профучал младеж с мотор, който за малко да го блъсне, дядото се сепнал и почнал да повтаря:
– Бонбони, бонбони, бонбони…
Влязъл в магазина и казал на продавачката:
– Дай едни вафли!
Прибрал се с вафлите, а бабата почнала да му се смее:
– Ха, видя ли, че си изкуфял дъртак! Аз за брашно го пращам, а той вафли ми носи!
