Една баба отишла на пластичен хирург и му казала:
– Докторе, да ми направиш една пластична операция.
Докторът гледал, гледал и не знаел какво да направи. Решил все пак да и присади две болтчета на слепоочието и й казал:
– Колкото искаш да ти се опъва кожата толкова пъти навивай болтчетата.
След две седмици идва бабата и вика на доктора:
– Докторе, абе появиха ми се две пъпки на брадичката.
– Ами бабо, ако продължаваш да навиваш скоро и брада ще ти поникне – отговорил доктора.

Един дядо се прибира в къщи, отваря вратата и какво да види – огънят незапален, яденето несготвено, бабата легнала на леглото и умира.
Станало му тъжно на дядото, излязъл на двора да се поотпусне и си казал:
– Абе добра ми беше бабата и с добро трябва да я изпратя. Я да взема да я опъна за последно, та да си отиде с хубаво от тоя свят.
Влезнал в къщи, натеглил я хубаво като за последно и си решил да отиде до кръчмата да пие една ракия, за да се разсее. Пил каквото пил, па по едно време си рекъл:
– Тя бабата вече се е качила горе, ами дай аз да се прибирам, да я изкъпя, наглася и да я изпращам.
Влезнал в къщи и що да види – огънят запален, гърнето с гозбата в пещта, а бабата чисти и се усмихва.
– Бре – плеснал се по челото дядото – пусто мое незнаяние! Да бех разбрал по-рано че е тъй, лани нямаше да изпущим татя!

Три бабички седят на една пейка в парка и си говорят.
– Помниш ли какви краставици имах едно време в градината? Ееей такива. А сега на пазара все ситни корнишони.
– А помниш ли аз какви домати гледах? Еееей такива – по половин кило единия. Не като сегашните боклуци.
Третата, която недочувала, се включва в разговора:
– Еех, умря си човекът…