– Бабо, не влизай в асансьора! На кабинката пода е счупен!
– Хехе, шегаджи-и-и-и-и-и-и…

Обява:
„Погребални услуги. В случай на нужда: пълна дискретност.“

Гробар си върви из обрасналото с бурени и храсти гробище и дъвче баничка. Изведнъж чува гръмовен глас като от отвъдното:
– Дай я, дай я веднага!
Втресен от страх гробарят заразмахвал ръце:
– А да, да, баничката, ето я!
Уточняващ глас:
– Хартията бе, хартията!

Нов наемател разглежда апартамента:
– Какво е това голямо петно на стената?
– Преди вас тук живееше един електротехник, който непрекъснато се занимаваше с експлозиви.
– И това от експлозива ли е?
– Не, това е самият експериментатор.

През зимата мъж се заблудил в гората. Върви и крещи:
– Помогнете ми, спасете ме!
Изведнъж чувства как някой го тупа по рамото. Обръща се – мечка.
– Защо не ми даваш да спя?
– Загубих се в гората!
– Е, защо крещиш?
– Ами, да ме чуе някой.
– Е, аз те чух. По-леко ли ти е сега?

Палачът вдига брадвата над главата си и казва на осъдения:
– Я свирни да се ориентирам, че днес си забравих очилата.

Един човек се прибирал късно вечерта и за по-пряко решил да мине през гробищата. По едно време чува странен шум. Гледа – някакво старче с чук и длето кове нещо по един паметник.
– Ей, дядка, как ме изплаши само! Помислих че е някой призрак. Какво правиш по това време тука?
– Абе тия идиоти са ми объркали името на надгробната плоча и го поправям…

Край едно гробище човек настига жена. Тя пита:
– Извинете, може ли да повървя с вас, защото се боя?
– Разбира се, госпожо!
– Толкова сте мил! Нима не се страхувате поне мъничко?
– Вече не. Виж, докато бях жив…

Веднъж директорът на затвора извикал при себе си палача и му направил строга забележка да не се отнася толкова грубо с осъдените на смърт. Вярно, че хората са обречени, но все пак до последния момент и те имат право на човешко отношение.
На следващия ден водят един осъден на смърт. Посрещнал го палачът пред бесилката, протегнал ръка, погалил го под брадичката и се ухилил:
– Гъди, гъди, гъди! Кого ще бесим днес, а?

Един селянин гледал зайци, а съседът му имал злобно куче. Един ден първият се хвали на комшията:
– Ей, ако знаеш само какъв заек си купих! Шампион! Красавец!
След няколко дена другия излиза на двора и какво да види – кучето му захапало заека за врата… Заекът цял в кръв и кал, мъртъв… Ами сега?
Огледал се човекът, видял че комшията го няма, измил заека, прескочил оградата и го подхвърлил в зайчарника.
Прибрал се и зачакал. По някое време съседът се прибрал и – право в зайчарника, да си нагледа добитъка. Излиза от там блед като платно, тича при съседа и заеква:
– Д-д-д-д-ай ед-д-д-на ракия.
– Защо, какво става?
– Вчера най-хубавия ми заек умря и го зарових, а сега се е върнал в зайчарника.