Ергени - page 4

– Ей, все не мога да си намеря жена дето да се оженя за нея!
– Защо?
– Майка ми все не ги харесва.
– А защо не намериш някоя, която да прилича на майка ти?
– Намерих, ама нея пък баща ми не я хареса!

Прибира се един мъж от командировка и веднага – към гардероба. Отваря го със замах, обаче там няма никой. Поглежда под леглото – никой. Претърсва цялата къща – няма никой. И си мърмори:
– Ех, защо живея толкова самотно…

– Защо не се ожениш? Понякога човек има нужда от жена!
– А на теб като ти се припие, да не би да си купуваш кръчма!

– Прибирам се оня ден от командировка, и първата ми работа – поглеждам в гардероба. Няма никой. Гледам и под леглото – и там няма никой. В банята – никой. В килера – никой. В цялата къща няма никой.
– Ами жена ти?
– Каква жена бе, аз съм ерген.

Трудна работа е да си сам човек – ерген…
Домашна работа колкото искаш – чистиш с прахосмукачката, миеш прозорци, тупаш покривки, бършеш прах…
И тъкмо оправиш всичко – след няколко месеца хайде пак отначало.

Две стари моми пият кафе на терасата и наблюдават как един петел безуспешно гони някаква кокошка. Неочаквано кокошката изскача на улицата и попада под автомобил.
– Нима не е прекрасно! – въздъхва една от старите моми. – Тя предпочете смъртта…

Разговарят двама ергени:
– Миещите се тапети са чудесно нещо!
– Да, но е толкова трудно да ги отлепваш от стената и да ги напъхваш в пералнята…

Старият десантник скочи от самолета и с привично движение издърпа халката на парашута. Парашутът, обаче, не се отвори. Десантникът издърпа халката на резервния парашут, но той също не се отвори. Тогава десантникът издърпа брачната халка от безименния си пръст и с усмивка полетя надолу, мислейки си как, роден като свободен човек, ще умре също като свободен човек…

Двама стари ергени си говорят и стигат до темата за готвенето.
– Ти как се оправяш с готвенето?
– Ами горе-долу, измислям там някакви манджи.
– Нямаш ли готварска книга?
– Абе имам, ама те все едни фантастики там…
– Защо?
– Ами всичките рецепти почват с „Вземете една чиста чиния…“

– Тате, какво е „щастие“?
– Като пораснеш, ще разбереш, сине… Като се ожениш и ще разбереш какво е щастие, ама вече ще бъде късно…