Лунна нощ. На пейка в парка седят влюбени. – Обичаш ли ме? – Да. Целуват се. – Обещават ли да се ожениш за мен? – Да. Целуват се. – А палто от норки ще ми купиш ли? – Не. – Помисли още веднъж. Такава мацка да изпуснеш…
– Бих искал да се оженя за Вашата дъщеря. – Достатъчно обезпечен ли сте, за да издържате семейство? – Мисля, че да. – Хубавичко си помислете, все пак ние сме 5 човека.
Бъдещи младоженци обсъждат съвместния си живот. – Обещай ми, скъпи, че ще се откажеш от пиенето. – Да, скъпа. – И от пушенето. – Да, скъпа. – И от скитането с приятели по кръчми и барове. – Това ли е всичко? – От какво още мислиш да се откажеш? – От сватбата.
Млада жена казва на мъжа си: – Скъпи, изял си първата мусака, която съм приготвила в живота си. Утре ще направя пак. Хареса ли ти? Кажи ми! Моля! Кажи каквото и да е! Поне една дума! Поне дай признак на живот!
– Мамо, най-после си намерих годеник! – Кога ще ми го покажеш? – Ето, виждаш ли този „Мерцедес“, който спира. Сега ще излезе. – Дъще, но той е двадесет години по-стар от теб! – Мамо, това е синът му.
