Една студентка (скромна) щяла да се омъжва за арабин.
В деня на сватбата майка й й казва насаме:
– Дъще, довечера като си легнете – мъжът ти ще си поиска това, което му се полага. Ти не трябва да се дърпаш, но запомни – арабите обичат да го правят и на другото място, а не само където трябва. Ти не трябва да му позволяваш.
– Добре, мамо.
Всичко минало както трябва.
След година и половина арабинът взел че си поискал и на другото място, а жена му казала:
– Не – в никакъв случай – по-скоро ще умра!
А арабинът учуден попитал:
– Чакай – ама няма ли да правим деца?
Една студентка (скромна) щяла д…
Един баща имал три дъщери. От м…
Един баща имал три дъщери. От малки той ги възпитавал на всички традиционни ценности и много искал един ден те да станат истински дами. Така се случило, че като пораснали, трите се оженили в един и същи ден и отишли на сватбено пътешествие на едно и също място.
Бащата решил да ги последва за да разбере дали ги е възпитал добре.
По време на първата брачна нощ той се промъкнал до стаята на първата дъщеря и почнал да подслушва – дъщеря му се скъсвала от смях. Бащата се зачудил, но продължил към стаята на втората дъщеря – тя пък през цялото време плакала с всичка сила. Най-изненадан бащата останал от
трета дъщеря защото от нейната стая не се чувало абсолютно нищо.
На сутринта всички се събрали и бащата решил да разпита дъщерите:
– Дъще – попитал той първата – защо се смееше така силно?
– Беше ми много хубаво, тате, а ти си ме учил когато ми е хубаво да го показвам – отговорила тя.
– А ти – попитал той втората – защо плака ?
– Болеше ме много, тате, а ти си ме учил когато ме боли да плача за да ми мине – отговорила тя.
Бащата се зарадвал на отговорите на първите две, но попитал и третата:
– А ти дъще? Защо от твоята стая не се чуваше нищо?
– Защото, тате, ти си ме учил да не говоря с пълна уста!
Няколко дни след сватбата младо…
Няколко дни след сватбата младоженката се обажда на майка си:
– Край! Развеждам се! И никога вече няма да се женя за журналист.
– Ама какво е станало?
– Представи си – да вземе и да публикува любовните ми писма във вестника си!
– Е, какво толкова… Би трябвало да се радваш даже.
– В хумористичната страница!