Тя:
– Скъпи, искам да живея с теб дълго и щастливо!
Той:
– Скъпа, ако ти ще живееш щастливо, аз дълго няма да изкарам…

– Запознах се с едно момиче, но нейните родители са против нашето щастие… Искат да се оженим.

– Защо си толкова тъжен?
– Утре моето момиче ще се омъжва.
– За кого?
– За мен.

Младеж казва на приятелката си:
– Ако не се омъжиш за мен, ще се самоубия!
– Наистина ли?
– Разбира се, винаги така правя.

– Хелън, вярно ли е, че имаш двама любовници?
– Не, вторият ми е годеник!

– Защо Барбара е толкова сърдита на годеника си?
– Защото го накара да познае на колко години е.
– И?
– Той позна…

Случката:
Залюбих една много красива девойка, с която в един момент решихме да се оженим. Тя имаше много красива сестра. В деня, преди сватбата, със сестра й останахме насаме в къщата. Тя ми призна, че винаги ме е харесвала и много иска да спи с мен. Без да се замисля, тръгнах към входната врата. Когато я отворих, отвън стояха тъста и тъщата и със сълзи на очите ми обясниха, че това било тест и ме приветстваха с добре дошъл в семейството.
Поуката:
Оттогава винаги и досега продължавам да си държа презервативите в колата.

Имало в едно село една мома. От всички моми в околията тя била най-хубава. Красива като роза, нежна като кокиче. Чиста като сълза. Ама колкото била хубава толкова била и проста. Не можела две думи на кръст да върже, да не говорим да състави цяло изречение. Глупава, глупава, просто няма толкова тъп човек в целия свят.
Дошло време да я женят, харесал я някакъв момък от съседното село и поискал да се срещне с нея. Тогава майката на момата и казала:
„Дъще, когато дойдат да те видят бъдещите сватове, дума да не си проронила, че няма да те вземат. Само аз ще говоря!“
Дъщерята се съгласила и в уречения ден дошъл бъдещият съпруг с майка си и баща си.
Майката на момата дълго и нашироко разказвала. Говорела и говорела.
Накрая момъкът казал:
„Е, нека да оставим и момичето да каже нещо.“
Момичето погледнало към тях и рекла:
„Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ..чи вий по кой път минахти? Пу долния или пу горния?“
„По долния, защо?“ – попитал момъкът
„Щоту на горния има едно голямо лайно, дето аз го изсраф!“

– Вчера признах всичките си грехове на годеницата ми!
– И какво?
– Не помогна. Сватбата е в неделя!

– Моят син моли за ръката на дъщеря ви!
– Какво? Той няма ли си ръка?
– Има си, но е изморена вече.