В погребалното бюро:
– Какви ковчези предлагате?
– Ами ето тук едни много хубави, за 500 лева.
– А не, много скъпо е. Нещо по-евтино?
– Ами тук едни прилични за 300.
– Не, и това е много.
– За 50 имаме едни от шперплат…
– Скъпо е, няма ли нещо по-евтино?
– Ама вие кого погребвате?
– Тъщата.
– Така да бяхте казали. Донесете я тука да й сложим едни дръжки за два лева.
Стоят си трима приятели и си говорят, и тогава единият казал:
-Абе да знаете моята тъща като почина и ние и взехме най-хубавото място на гробищата, точно под един вековен дъб.
Тогава и вторият казал:
– Абе и моята тъща като почина и взехме много хубаво място на гробищата, точно под един орех.
Третия мислил, мислил, извадил мобифона си и звъннал на тъща си:
-Ало, майко какво правиш.
-Ами какво да правя, нищо ослушвам се тук за някоя клюка.
-Ослушвай се, ослушвай се, ама ти докато се ослушваш те хората взеха хубавите места!
Отива зетя с дъщерята на гости в тъщата. Тъщата го посреща от добре по-добре.
Заколила му пиле. Изпържила му кюфтенца и т.н.
Като си тръгнали сина попитал:
– Бе мамо, аз копая, чистя, рина лайната на животните пък все постно ми правиш. А пък зетя като дойде все най-хубавото.
– Ааа, ако знаеш синко той какво лайно изрина от нашата къща… Ти цял живот няма да изринеш толкова.
Влиза Генко вкъщи и от вратата вика на тъща си:
– Сипи ми, мамо, една малка ракия.
– Ти в ред ли си?
– Ще ти дам пет лева!
Тъщата се навила и сипала ракия.
– Мамо, я ми сипи още една ракийка…
– Минаваш всяка граница!
– Ето ти десет лева…
Тъщата взела парите и сипала още ракия.
– Мамо, я да изпием по една ракийка заедно. Ще ти дам още десет лева!
Тъщата се съгласила и пила една ракия.
– А ще може ли един шамар да ти отвъртя!
– Ами ти съвсем не си в ред….
– Сто лева ще ти дам!
Тъщата се съгласява и Генко и ударя един як шамар… от цялата си душа. В този момент звъни телефона, а там жена му:
– Скъпи, даде ли на мама пенсията?
– Точно й я давам, скъпа…