Отива зетя с дъщерята на гости в тъщата. Тъщата го посреща от добре по-добре.
Заколила му пиле. Изпържила му кюфтенца и т.н.
Като си тръгнали сина попитал:
– Бе мамо, аз копая, чистя, рина лайната на животните пък все постно ми правиш. А пък зетя като дойде все най-хубавото.
– Ааа, ако знаеш синко той какво лайно изрина от нашата къща… Ти цял живот няма да изринеш толкова.

Момче и момиче се оженили. Отиват на гости у родителите й. Младоженецът сяда и казва:
– Първо: всеки месец ще се напивам като свиня в къщата!
Бащата недоволства:
– Ама, как може такова нещо… да пиеш алкохол?!
– КАЗАХ! – извиква мъжът, удряйки с ръка по масата.
Продължил:
– Един път в месеца, ще излизам от къщи и няма да казвам, нито къде отивам, нито защо отивам, нито кога ще се върна!
– Ама не може така, да оставяш жената сама вкъщи ами ако се случи нещо? – протестира сестрата на младоженката.
– КАЗАХ! – отново удря по масата мъжът.
– Един път в месеца – продължава той – ще пребивам жената!
– Ама не може така ами ако й счупиш нещо? – пита брат й.
– КАЗАХ! – изкрясква мъжът, като отново прасва масата с юмрук.
– И последно – един път на месеца, ще спя с тъщата!
Отново бащата се обажда:
– Ама не може, тя ми е жена!
Тъщата се провиква:
– КАЗА!

Из дневник:
„Вчера погребвахме тъщата. Скъсахме два акордеона, счупихме китарата…“

Един човек отива на лекар и му казва:
– Докторе, сънувах ужасен кошмар. Сънувах, че тъща ми води един крокодил. Ах тези жълти очи! Ах тези големи зъби! Ах тази сбръчкана зелена кожа!
– Е-е-е-е,наистина е страшно!
– Чакайте, сега ще Ви опиша и крокодила.

Мъж се кара със жена си:
– И откъде ти хрумна, че обичам твоите роднини по-малко от моите? Ето, например, обичам много повече свекърва ти, отколкото тъща ми.

– Когато се запали къщата ми, аз скочих, втурнах се в съседната стая и изнесох тъщата на ръце…
– Не се огорчавай, при такива обстоятелства човек лесно губи ума си…

– Как се прави паметник на тъща?
– Заравя се до кръста и се залива с бронз!

– Що е тъщата и има ли почва у нас?
– Има много почва за тъщите у нас!

– Ало! Ало да, бърза помощ ли е?!
– Не! Сбъркали сте!
– А-а-а! Много ви моля да ме извините!
– Няма нужда! Случва се!
– Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко секунди, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте…

Обява:
„Разменям тъща за змия, породата няма значение. Доплащам разликата.“